(Д-р Н. Шейтанов; Н. Памукчиев – „Великобългарска младеж”.
С., 1941 г., с. 194-203)
НАСОКИ И ЗАДАЧИ
ЕДИННО МЛАДЕЖКО ДВИЖЕНИЕ
Както вече се изложи, създаването на младежка организация у
нас, а заедно с това и на признатата вече младежка общественост, стана отгоре –
от държавата, чрез няколко закона. Основата, обаче, беше положена от самата
младеж, чрез създадените от нея организации. Младежта на обединена България е,
значи, държавна.
Редица причини от историчен характер налагат, обаче, тая
младеж или младежка общественост да добие естествения си вид, както в миналото,
т.е. да стане истинско чадо на народа – както напр. легионерите на Раковски,
хайдутите, епичните юнаци, култът на Крали Марка и пр. С други думи: исторична
необходимост е да стане тая младеж и народна, подобно на германската Хитлерова
младеж и нейната дейност да започне и отдолу. От тия съображения се е движил и
законодателят и затова е предвидил организирането на младите ни поколения, в
училищата и вън от тях, да се проведе постепенно и сетне членуването засега да
не е задължително, а доброволно.
Няма съмнение, че само чрез народната ни организирана младеж
ще може да се създаде, както в Германия, истинско младежко движение. А то пък, след
като развие широка дейност изотдолу, ще изиграе сигурно исторична роля в
обединена днес България; ще влее, както през Възраждането ни, нова струя, нова
кръв и дух в живота на народа ни и ще насочи тоя живот към цялостен възход.
Първа насока за държавната ни младежка организация е, значи,
да се превърне тя на народна организация, да почне широка и мислена работа
отдолу и да се превърне в могъщо
младежко движение, което да създаде ново великобългарско Възраждане.
ПЪТЯТ КЪМ ВЪЗХОДА
Пътят, който има да премине държавната ни организация на
младежта – училищна и извънучилищна, градска и селска – е труден и дълъг.
Потребна е на първо време, па и сетне, помощта на държавата и широката подкрепа
на народа. Тоя път води през много области. Първата е областта на телесното
възпитание. От досега изложеното е ясно в какво се състои тоя въпрос. Да
подчертаем същественото: робството под турците, неуредици от социален и
културен характер, постановленията на Ньойи и пр. са изтощили тялото на народа
ни. Това установяват преди всичко наборните комисии. Те напр. от редица години
вече не намират достатъчен брой младежи годни за военна служба. Има и други
доказателства, които показват упадъка на народа ни в телесно отношение. Ние
имаме вече дори израждане в някои места и обществени слоеве. Нужно е да се
състави час по-скоро план за възстановяване на народнобългарската телесност.
Тоя въпрос не можа да получи разрешение от досегашна малка унизена и разкъсана
България. Той ще трябва да се реши бързо и задоволително от днешна обединена
България. Нека се знае, че само в здраво
тяло има здрав дух! Каква Велика България може да се очаква от недъгави,
хилави, болнави и изродени поколения? Погледнете германските войници! Всички са
здрави, червендалести, пълни с телесни сили, жизнерадост.
Тук спада и въпросът за големия дял на нашето семейство при
градежа на новата ни държава: увеличение на раждаемостта, отглеждане на децата,
намаление на тяхната смъртност, подпомагане на селското семейство, което е
великото жрело на народната ни телесност и пр. Тия задачи чакат държавно
разрешение и всенародно бързо и ударно провеждане.
ЗНАНИЕ, ВОЛЯ, ПРАКТИКА
Втора област или насока, към която трябва да се насочат
усилията на Нова България е умственото възпитание на младите ни поколения или
тяхното образование. По този въпрос ония, що водят младежта на обединения ни
народ, трябва да имат строго определен план. Нас ни е потребно образование, за
да вървим в такт със световната история. Но на Нова България не е толкова
необходимо отвлечено знание, а младежи със силна воля, характер, любов към
труд, работа и творчество, младежи преди всичко с цялостна българщина. Особено
голяма е задачата на държавата и народа спрямо извънучилищната младеж, сетене към
селските младежи и девици. Потребен е държавен план за общо образование и за
професионално-промишлени занаятчийски училища, земеделски и пр. Практическата
подготовка – в нашето време на машината – да заеме засега предно място, а не
отвлечената умозрителност. Ще ни бъде исторически необходимо да отложим нещо от
културата на висшия интелектуализъм в интерес на строителството от веществен,
стопански и пр. характер. Не последен е въпросът за образователната и
практическа подготовка на нашата девица. Нова България има нужда преди всичко
от майки и съпруги, верни на старите семейни традиции.
ВИСШ МОРАЛ
Трета задача за обединения ни народ е нравственото
възпитание на младите ни поколения – особено вън от училищата. Трябва на всяка
цена да се подигне моралният уровен на младежта ни, разнебитена от историчните
ни крушения и социални неуредици. Началата на висшата нравственост е нужно да
заемат тронното си място в младежката душевност и да водят младежа и девицата
към дела, полезни в държавно, народно и обществено отношение. Интересите на общността да са на първо място,
личното благо – на последно! Идеали
трябва да има младежта на обединена България – на тях да служи, за тях да
се жертвува! Историчните идеали на България, пред която сега вече се откриват
нови кръгозори за дейност и възход! Само високо нравственият младеж и девица ще
се отдадат в истинска и предана служба на Велика България.
НАЦИОНАЛНО СЪЗНАНИЕ
На четвърто място – не, на първо място! – стои националбългарското
възпитание на младежта ни от двата пола. Нека се запомни! Националното възпитание трябва да бъде за нас – млади, възрастни и
стари – основа за всяко друго възпитание. По тоя въпрос ние за жал още не
сме наясно. У нас в най-добрия случай е имало и има народностен инстинкт. Той
служи за знак на българщината. Но това е най-нисшата степен на народностното.
Тоя инстинкт води само към племе, към племенна принадлежност. Имат го и
циганите, па в известен смисъл и животните, напр. мравки, пчели и пр. Той,
значи, не е исторична сила, а биологична. Втората степен на народностното е националното съзнание. Него ние
добиваме от време на време, напр. през епохата на нашето Възраждане. Националното
съзнание е вече творческа сила в историята. То води не само до племе, а
по-високо – до народ. Историчните ни крушения, обаче, често пъти задушават
националното ни съзнание и ние пак слизаме в низините на народностния инстинкт.
Понеже това съзнание е исторически ценно, то държавата ни досега се старае да
го държи будно – чрез училища, казарма, печат и пр. Такава е ролята на нашето
Българознание в учебните ни заведения, т.е. на български език, българската
история и родната география.
НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ
Нашата младеж трябва да пази свещения трепет на народностния
инстинкт. За нея е историчен дълг да се проникне дълбоко и от национално
съзнание. Но само с тоя инстинкт и с това съзнание, нашата младеж няма да стане
великобългарска. За тая висша степен на народностната ни стихия е потребно и
нещо друго – националбългарска идеология
или великобългарски светоглед. Ако народностният инстинкт води до племе, а
националното съзнание до народ, то
националната идеология възвежда до горната исторична общност – до нацията.
Такива нации, т.е. народности във висша смисъл, са досега напр. Германия,
Италия, Франция.
Най-висша задача на днешна обединена България е да стане
нация, или все едно: Велика България. Само младежта, която исторически ще
създаде тая висша България и ще я брани, може
да се нарече великобългарска младеж. Задача, насока за днешните млади
поколения е да се стремят към тоя велик, ала достижим идеал. В тия техни
върховни стремежи те трябва да имат щедра помощ от държавата и всестранна
подкрепа от народа. Защото само те, младите от двата пола, ще могат да влязат в
обетованата земя на Велика България. На днешните възрастни и стари поколения е
съдено да видят осъществен само идеалът на обединена България.
Великобългарската младеж е, значи, национал-идеологична. Тя изповядва веруюто на великобългарския
светоглед. В какво се състои тая идеология, какви са началата на тоя светоглед –
това донякъде е известно по аналогия от другите национални идеологии. Ала
нашата национална идеология има – трябва да има! – и нещо изключително
българско.
Първият постулат на националната ни идеология съставят висшите схващания за нашата родна земя или
за историчните ни земи: световно-историчното положение на тая земя между стария
Изток и Западна Европа, геополитичната й роля през хилядолетията, бъдащата й мисия
като звено между три материка (?) и пр. Сетне: ролята на тая земя като наша
майка Родина, нейните богатства, стопански възможности, красоти и пр. Основа на великобългаризма е земелюбието!
Второ начало на светогледа ни съставя българският народ,
национално обединен: същност и предназначение на етничната ни стихия, философия
на нашето минало, диагноза на настоящето, национална биология и евгеника, т.е.
облагородяване на телесната ни проблема за социална солидарност и стопански
преобразования, отношение към чуждите народностни острови у нас и към другите
народи и пр. Трябва да се подчертае, че младежта на западноевропейските нации
изучава родното минало главно в две насоки: великите постижения и паденията.
Това става с цел да се поддържа националната гордост – пряко, чрез родното
величие и косвено, чрез презрение към негодните в родната история. Такова
становище трябва да имат и учебниците по българска история, чрез които ще се
произвежда национал-идеологичното възпитание на нашата младеж.
Народолюбието е национална
основа на великобългаризма!
Трети постулат в националната ни идеология е държавата. Великобългарската младеж
трябва да е твърдо убедена, че бъдещата ни нация – Велика България е преди
всичко държава, т.е. исторично създание на народ и земя. Тая младеж е
политическа във висша смисъл на тая дума. , иначе речено: тя е държавотворна и държавобранна. Върх на
тая политическа мъдрост съставя култът към държавния глава – днес Негово
Величество Борис III,
Цар на всички българи. Държавният глава е висш символ на националното ни
единство. Трябва да се запомни, че политическата ни зрялост най-сетне ще ни
доведе до Велика България! В тая насока трябва държава, народ, а преди всичко
младежта ни да положи върховни усилия, защото поради дългото ни робство у нас
на държавата се гледа като на нещо чуждо и потисническо.
Държаволюбието е
творческа основа на великобългаризма!
Преданост към държава, народ и родна земя означава отданост
и към войската, която изхожда от
народа – главно от народната младеж – брани родната земя, крепи държавата и я
води към величие. Великобългарска е оная младеж, която има дух и десница на
бранник, на герой-воин, във военно и мирно време. Защото нашата история ни учи,
че мирът на Балканите винаги е краткотраен и врагът дебне България през всяко
време и от всички страни!
Военнолюбието е
хайдушка добродетел на великобългаризма!
Освен тия начала на националната ни идеология, за младежта е
важен постулатът за родна култура – на духа и тялото. Известна е проблематиката
в тая област: самобитна българска култура и чужда – византийска,
западноевропейска и пр. Великобългарско е схващането, че културата представя
идеологична опора на държавата. Затова дълг е на отговорните чинители да
насочват културната ни политика в тая посока. По такъв начин народният ни
културен гений съществено ще помага за строежа на нашата нация и ще осигурява
нейното исторично безсмъртие.
Културолюбие е
вълшебна струна във великобългаризма!
Най-висша форма на култура за националния ни светоглед е вярата. Истински великобългарска е оная
младеж, която е изпълнена с огъня на вярата. Такива са били големите строители
на историчното ни величие. Хр. Ботьов напр., гениалният младенец се възправя
пред нас като стародавен жрец с величественото си стихотворение „Моята молитва”.
Нещо също тъй жреческо имат думите на Пенча Славейков в „Кървава песен”, когато
той излага титанизма на млади и възрастни в Средногорското въстание: „Бог и България” се казва там, „единство в двойна плът!” Това единство
е аксиома за истинската великобългарска младеж, защото тя вярва във великия Бог
на България – в Бога на Велика България. И тая съкровена вяра в светлата звезда
на нашата Родина вдъхновява творческата ни младеж да гради историчното величие
на нашия народ – днес, утре и във вечни времена.
НОВ БЪЛГАРИН
Ние можем да имаме установени планове за телесното,
умствено, практическо и нравствено възпитание на нашата младеж. Може да
пробуждаме национално съзнание в нея. И националната ни идеология да ни сочи
пътя към величествения храм на нацията. Но всичко това още не е достатъчно, за
да строим с успех историчното си бъдаще в едра мяра. Трябва и нещо друго, което
органически да обединява всички тия съставки – трябва човек-синтез, нов българин или по-точно великобългарин. Тоя великобългарин ще
трябва да има тяло здраво, калено и облагородено, дух – огън, воля – желязна,
морал – висш, вяра – вдъхновенна. Да се окрилява не само от
нац. Съзнание, но и от великобългарска идеология. Да бъде творец, бранник,
герой…
Затова организирането на младежта ще има за цел да създаде
от младите български поколения едни духовно превъзпитани, здрави телом и
напълно хармонично развити граждани на страната. Те трябва да бъдат творци на
културен възход, но същевременно да са закърмени със спартански дух и да могат
меч в ръката си да въртят. При това положение, смятаме ние, цялата работа би се
разпадала главно в два големи дяла: държавно-гражданско възпитание и всестранно
телесно възпитание и подготовка.
Организирането на младите поколения е може би най-трудната
задача, която днешното време с една повелителна настойчивост ни поднесе за
разрешение. Предвид на това, че всеобщата младежка организация, ще включва в
себе си грамадната част от учащите се, лесно е да разберем, че в тази насока
голяма роля ще бъде призовано да играе българското учителство. И задачата му
тук ще бъде много по-трудна, отколкото в училището. Учителят ще бъде един от
главните чинители за създаването на новия българин.
Създаване на такъв нов, висш род българин и българка, на
великобългарски поколения, на цял
възроден народ – това е огромен проблем за бъдащата ни история. Но нашето
минало ни учи, че ние сме разрешавали вече такива проблеми. Цар Крум напр.
очерта с меча си почти всички исторични земи на Велика България. Цар Борис
създаде християнската култура на тая България. А Симеон Великий ни изведе до
върха, до „златния век” на политическото ни и културно величие. Сега пък ни
предстои да създадем великобългарски
народ, който да првърне обединената ни вече Родина в същинска нация и да я
запази дълги векове.
Разрешаването на тая голяма и належаща задача трябва да
започне още днес и то от нашата младеж! Защото тая младеж е живата основа на
бъдащата ни нация.
Нека се запомни, че
без велика младеж, няма Велика България!
Няма коментари:
Публикуване на коментар