неделя, 31 март 2013 г.

ИДЕЯТА ЗА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ И ВЕЛИКОБЪЛГАРСКА МЛАДЕЖ







(Д-р Н. Шейтанов; Н. Памукчиев – „Великобългарска младеж”. С., 1941 г., с. 5-13; 153-162)


(стр. 5-13)

Един млад българин, посветил се от ред години в служба на нашата младежка общественост и един доктор историко-философ, написаха книга за младежта. Носители на идеята за великобългаризма, те пишат своето верую.

Тези страници посвещават на младите български поколения, сърцата на които се изпепеляват в стихийния устрем към вековечно безсмъртие на великобългарската нация.



ПРЕДГОВОР

(Проф. д-р Богдан Филов, М-р-Председател и М-р на нар. просвещение)


Всяка държава трябва да разчита на народностното съзнание и на творческия дух на своите граждани.

Създаването на тези основни ценности зависи преди всичко от възпитанието, което гражданите са получили още в младините си, още тогава, когато са оформявали своя светоглед и своята представа за граждански и национален дълг, за служба на държава, род и Родина, за чувство на национална гордост, за вяра в успеха и бъдащето на нацията си. Укрепени в душата на младежта, тези граждански добродетели остават цели и ненакърними през целия живот и правят от младежа здрав и полезен гражданин на държавата.

У нас досега са полагани твърде малко грижи в това отношение. Това, което е направено досега, се е ограничавало повече в областта на физическото възпитание. Така още през 1924 година Министерството на Народното просвещение уреди специална служба за физическо възпитание на българската младеж. По-късно, през 1931 година бе създаден и Законът за физическо възпитание на българската младеж. Обаче всичко това се оказа недостатъчно, особно с оглед на нравственото и народностно възпитание на нашата младеж. При това, не трябва да се забравя, че една значителна част от нашата младеж, предимно селската, остава вън от обсега на държавническите грижи за възпитание, и то през периода между училището и казармата, т.е. тъкмо тогава, когато узрява гражданинът.

Възпитанието на младежта вън от училището и вън от казармата е право и дълг на държавата, която сама трябва да реди не само днешната си съдба, но и утрешната. Този закон на нашето време, особено при неспокойствието, което е обхванало света, ни налага да изпълним и ние нашия дълг към ония, които утре ще коват съдбата на България – съдба, която зависи от нашите грижи и от нашето умение да създадем младеж годна и достойна да твори утре живота под българското небе. На този дълг и на тази задача, в кръга на възможностите при нашите условия, иде да отговори Законът за организиране на българската младеж. Той цели да създаде държавна младежка организация, жив организъм – един вид младежко общество, в което, под грижите на държавата, нашите младежи ще водят буден и добър организационен живот и в което основната цел – възпитанието, ще се постига чрез разнообразна и примамлива за младежта дейност.

Ръководено от тези разбирания, съзнавайки нуждата от един закон, който да проведе държавническото схващане за цялостното възпитание на младежта и който да обедини всички усилия в това отношение на отделните държавни, обществени и частни инициативи, правителството изработи Закона за организиране на българската младеж, който отговаря най-добре на нашата действителност и на нашите нужди.



ПРЕДИСЛОВ

(Н. Памукчиев; д-р Шейтанов; София, 24 май 1941 година)


Българският народ преживява върховни времена. Териториалните клаузи на „мировия” диктат от Ньой рухнаха. С дипломатическата помощ на възродените велики сили Германия и Италия, творящи новата история, Златна Добруджа бе върната към Майката-Родина. През настоящата щастлива пролет (бел. – 1941 г.), когато април разтла зелените си губери над родната земя, победоносната армия на Великия Трети Райх разгроми Югославия и Гърция и отвори пътя за обединението на българските земи. Македония, Тракия, Западните покрайнини, Моравско и присъединената по-рано Златна Добруджа, вече дишат свободно в просторите на единната българска държава. Унизена и разкъсана до вчера, България вече се превръща на Велика България, очертана от кървавия меч на старославните ни царе и стихийните подвизи на нашата храбра армия в миналите войни.

Създава се Велика България! – заветният национален идеал на толкова наши поколения! Идеал, за чието осъществяване ние преминахме във вихрен набег през пламъци и кръв. Но нека дигнем вече гордо глава! Велика история ще създаваме ние, българите, които сме гръбнак, сила, гений на Балкана. На работа! При вдъхновения строеж на величествения ни национален храм всички трябва да бъдем зидари! Задружни творци на новата и светла великобългарска бъднина!

Но нека се запомни и добре разбере едно: не синовете и дъщерите на вчерашната окаяна и потискана България ще могат успешно да градят Велика България. Тя ще се строи от гранитните мишци и челичен дух на обединената българска младеж, която съвременните върховни събития вече кръстиха и възвисиха на великобългарска! Тая великобългарска младеж е златната ни надежда и упование за светлото бъдаще, което хвърля в радостна тръпка целия български народ – от Дунава до Егея и от Черноморието до Охрида син.

Тази книга си поставя скромната задача да помогне на младите ни поколения в тия съдбовни времена и да ги насочи към светлия друм на великобългарския възход. За тази цел най-първо се хвърля общ поглед върху проблема за младежта в различните времена. Очертава се по-късно всеобщият стремеж на всички държави след първата световна война да изградят цялостно организиране на своите млади поколения, особно в Германия. Там, под вдъхновеното водачество на Адолф Хитлер, биде създадена от младежта могъщата революционна армия на Третия Райх, която срина потисническите „мирни договори” и създава нов ред в Европа. Накрая се проследява ролята на нашата младеж в миналото, обрисуват се всички младежки организации и се набелязват големите задачи, които предстоят на организираната вече, под покрова на държавата, българска младеж.

В тоя си вид, ние сме убедени, настоящата книга ще помогне на младите поколения в осъществяването на светлото им историческо призвание – строитба, всеотданна служба и жертвоготовна отбрана на Велика България.



(стр. 153-162)

ПРЕДПОСТАВКИ


Защо „Велика България”?


Някои хора у нас – не само пораженци и чужди агенти, но и черногледци-скептици във всяко начинание, ще запитат: „Има ли смисъл и реални основания да се говори у нас за великобългарска младеж и изобщо за великобългаризъм? Ние сме дребен народец, с малка, слаба държава, без своя култура. Нашите възможности са ограничени, обикновено – български. Не бива да се взема такъв висок мерник – великобългарски – защото ще станем за смях”.

Забележки и възражения от тоя род не са нови. Те датират от времето, когато България е паднала и е стояла под робство – византийско, през 11-12 в., турско робство от 14 до 19 в., разкъсване на Санстефанска България през 1878 год. и националния ни погром в 1918 год. Така е мислил и мисли само робът-българин, чиято памет е слаба. Тъй учат особно след 1878 год, както и след 1918 год. пораженците, чуждите агенти, българи продажници на чужда пропаганда и чужденци у нас.

Робът-българин не вярва във величието на България. Той е разгромен от падането на неговата държава и взима тоя историчен поврат като окончателен удар на съдбата върху националното му битие. „Свърши се тя вече нашата!” – казва обикновено робът в трагичния час, обзет от апокалиптичен ужас. Такъв човек е често пъти наистина непоправим. Той не може да се използва за исторична градивност. Той може най-много да бъде вол на телесна работа – и то под който и да е господар. Такива хора са неисторични – те са само биологични. Пример за това са циганите.

Има ли някой български младеж или девица да завижда на тия „скотове”, както ги нарича Ботьов? На такива роби трябва да се обясни следното: В историята има робство, но има и освобождение. Има падение, но и възраждание. Затова никога не бива да угасва у нас вярата в звездата на България! Ако отделният човек умира, народът съществува вечно. Националният дух е свидетелство за истинския, историчния, за творческия българин. Остани винаги българин с гордо съзнание и вярвай в националния ни възход!

Също такава пречка по пътя към нашето величие е пораженецът-българин. Той пак е роб, но с друго модерно име. Разликата е най-вече тая, че пораженецът е повечето интелигент, образован. И от робската си душевност, той създава устни или писмени, художествени или научни творения, с които трови ума и сърцето на другите ни сънародници. Такива пораженци се навъдиха у нас след 1878 год., а най-вече след 1918 год. Дълг е на Млада България да нанесе имената им в списъци и да ги обнародва, за да ги знае всеки, особно потомството, и да се пази от отровата им, поднасяна често пъти заедно с мед. Пораженецът напр. разправя винаги, че България е „петно” на картата, че другите народи са по-големи и по-добри от нас. Чуждата кокошка, според него, снася по-голямо яйце. Нашето го не бива за нищо! Тия модерни роби по дух, забравят следното: В историята е както в планинските усои: не се вижда гората от дърветата. Съвременникът обикновено потъва в дреболиите на времето си и не вижда величието му – величие на възход, или на падение, защото и в падението има величие, само че трагично. Пораженецът е дребен роб, дребнав човечец – той не гледа на събитията от висше становище: като мислител над народната си съдба, като философ на историята. Същински висше е становището само на оня, който дейно се стреми към национален възход, въпреки всичко. Творческият устрем нагоре е тук доказателство за истинския, историчния българин. Такъв е Паисий, Левски, Ботьов и всички наши възрожденци.

Най-гадни и опасни са българите – продажници на чуждата пропаганда, както и чужденците-вредители. Те майсторски подценяват българското и хвалят предимството спрямо собствения си народ. Нещо повече. Те използват всеки удобен случай, за да рушат или сквернят личности и паметници, които са символи на национална гордост и величие. За тях е велика – в политическо, стопанско, културно и пр. отношение – само държавата, която им плаща. С тия изчадия – продажници, вредители и шпиони – няма какво много-много да се разправяме. За тях има само едно: отстранение от родната ни земя, по най-бърз и подходен начин!

„Но”, ще възразят черногледците-скептици, „не ни занимавайте с ония, които отричат Велика България поради незнание, заблуда или интерес. Изложете ни реалните основания за такава необикновена България”.

Това е вярно. Основите на великобългарския светоглед трябва да са известни сега на всеки българин. Тия основи са вече изложени на друго място (Д-р Н. Шейтанов – „Великобългарски светоглед”, С., 1940 г.). Тук ще се очертае най-същественото:

Ние не сме били в миналото „дребен народец”. Нашите деди-славяни се разселили, според историчните данни, в днешна Ромъния, Седмиградско, в Унгария докъм Буда-Пеща, както и по всички краища между Черно море, Мраморно, Бяло море, Адриатическо, Черна гора, река Колубара (бел. – в днешна Сърбия) и пр. А нашите деди прабългари населявали и част от Южна Русия. Това бил, значи, голям, велик народ. Ако Франция и Англия стават от 16 и 17 в. насам велики сили, то също такава велика сила е била България на Цар Бориса и Симеона. Сам Папата в 9 в. сравнява тогавашна България с Галия, т.е. Франция, и с Британия. А в най-ново време със своята трудова повинност не станахме ли образец на целия свят? Ние, наследниците на Бориса и Симеона, не само можем, но трябва да имаме идол на Велика България. Такъв идол трябва да вдъхновява преди всичко българската младеж от всички времена. Нищо не значи тук нито слабата памет на роба-българин, нито възраженията на пораженците и продажниците ни. През 10 в. България се сдобива с втори император в Европа и с първи национален патриарх. През същото време нашата Родина се превърна на огнище за общославянска култура, както и малко по-сетне – огнище на богомилството, което се разпространява от Мала Азия до Атлантическия океан. Не са ли това широки, световни основи за Велика България, която има такъв огромен дял в светската и религиозна цивилизация на Европа? Защо ние, днешните наследници на тия исторични титани, да не се опиваме от идеала на Велика България? Защо нашата младеж да не разпалва стихийно националната си гордост при спомена за тия световно-исторични дела? Защото робът-българин бил забравил за тия дела ли? Или защото пораженецът не може или не иска да признае и обхване всичката грандиозност на тия наши епохи? Или пък, защото продажникът или агентът на чуждата пропаганда има пъклени интереси да потиска спомена за Велика България и по тоя начин да подготвя заробването на народа ни от оная държава, която му плаща.

Българската младеж трябва да плюе в лицето на робите, пораженците и продажниците, които искат да осквернят свещения лик на Велика България. Нашата младеж има исторични основания, за да бъде винаги великобългарска. На нейното знаме трябва всякога да сияят заветите на Цар Бориса и Симеона. Великобългарско да е винаги нейното национално верую!...   

Нека повторим, за да се запомни и разбере от всички. Велика България значи Крумова, Борисова, Симеонова България, сетне Екзархийската България от 1870-1872 год. и Санстефанска България от 1878 год. – макар че последните не включват изцяло всичките наши краища. Велика България на всеки случай, означава националното обединение на всички българи и събиране в една наша държава на всичките ни исторични земи под скиптъра на българския Цар. Но Велика България е велика не само по земя, по територия – разбира се, според наша, балканска мярка. Велика България и по дух може да стане и дори в това би се състояло истинското й величие.

Най-сетне, има ли някой у нас да не е още чул и разбрал, че благодарение победите на Нова Германия в последно време отново възкръсна на Балкана Велика България на Цар Бориса и Симеона? Каква е – и каква може да бъде – младежта на обединената ни държава, ако не великобългарска?

Има, впрочем, и други съображения, които ще се изложат по-нататък.


ПРИМЕРЪТ НА ЧУЖБИНА

Нашите пораженци изглежда не знаят, че историята почти на всички народи се движи под знака на величието – идеалът за възхода я води. Едва ли не всеки народ в Европа и другаде се смята, поне през известна епоха, за велик, дори за единствен на земята. Стара Елада напр. се имаше за велико огнище на култура – другите народи бяха за нея „варвари”, т.е. некултурни. Държавният глава на Персия има титла „Цар на царете” – на земята. Старият Египет и Рим се смятаха за богоизбрани народи, а владетелите им имаха култ на божества. За такъв богоизбран народ се има и досега даже и малкият еврейски народ – той дори се мисли за по-висша раса от другите народи и затова избягва да смесва кръвта си с тях !? Стопанската мощ на евреите, до известна степен, владееше доскоро над цяла Европа. Еврейската младеж има винаги великоеврейски или ционистичен характер. Испанците се водят от идеал за Велика Испания – на два материка, както и италианците – за Велика Италия, тождествена с древния, Велик Рим. Франция е велика за всеки французин от времето на Людовика XIV насам, особно с епохата на първата революция и на Наполеона. Великобритания е не само идеал, но и географско название. Полша се смяташе от народа й за велика и то в месиански смисъл. Германия е била велика, и днес Хитлер отново създаде Третия Велик Райх!

Всички наши съседни народи се смятат за велики, като са нагодили и националните си идеологии в тоя смисъл. Гърците имат идеал за Велика Елада, която се покрива както с Древна Елада на Перикла, тъй и със средновековна Византия. Велика Сърбия обхваща, според идеолозите й, почти целия Балкански полуостров. Велика Ромъния има също тъй пространни земи и едри цели, както и Велика Турция – в нова Турция съществува дори национал-месианско течение.

Младежта във всички тия държави, включително и у нашите съседи, се възпитава във великонародностен и във великодържавен дух.

Бележит за нас и поучителен е примерът на Германия. Нейната младеж има идеал за Велика Германия, особено от времето на Наполеона насам. Тая младеж, почти единствена измежду другите поколения на народа, се бори най-пламенно за осъществяване на обединена Германия. Бисмарк отчасти осъществи вековния идеал, като създаде Втория Райх. Едва в наше време, както вече се подчерта, Хитлер, с помощта най-вече на организираната германска младеж, довърши германското обединение, външно и вътрешно, като създаде Третия Райх. Така великогерманската младеж, може да се каже, че осъществи идеала за Велика Германия.

И България беше разкъсана, както Германия, напр. след Берлинския конгрес и след Ньойи. И ние дълго време се стремим към осъществяване идеала за Велика България. И у нас най-дейна исторична сила към тоя идеал винаги е била нашата младеж – великобългарската младеж. И България сега има Трето царство, както Германия – Трети Райх.

Много естествено, че и сега, в епохата на месианския национализъм, създаден най-вече чрез организираната младеж, ние българите ще използваме в най-широка мяра, наред с другото, примера на Велика България.

Великобългарската младеж ще се поучава от делото на великогерманската младеж.

Трябва да се отстрани едно заблуждение, което води към погрешни насоки. Ние българите сме преди всичко българи и ще останем българи на вечни времена. Ние сме се поучавали в миналото и сме заимствували някои неща, особено из областта на културата, изкуствата, техниката и пр. Ще продължаваме и за в бъдеще да дирим поука от всичко хубаво в чужбина. Ще продължаваме и да взаимствуваме от другите народи всичко, което смятаме, че ще ни бъде полезно. Ние, обаче, сме решително против всичко чуждо, което заплашва същината, ядрото на националното ни битие. Ние сме били и ще бъдем винаги врагове на всеки народ и държава, които искат да унищожат независимостта на българската държава, свободата на нашия народ, както и творческите прояви на самобитната чисто балканобългарска култура, вяра и пр. И нашата младеж от всички времена, особно пък великобългарската младеж, е бранила и вечно ще брани всички светини на България. Тя ще използува примера на чуждата организирана младеж, на чужбина изобщо, ала само с единствената цел: да възпламени и окрили великобългарския си дух, да разпали балканската си кръв и да укрепи тялото си за служба, творчество и саможертва пред олтаря на Родината. Нашата младеж няма никога да се разбългари, т.е. да се денационализира!


НАЧЕНКИ В МИНАЛОТО

Не за пръв път сега се излиза с лозунга за великобългарска младеж. Както мнозина знаят – и както вече изложихме – идеята и практиката на тая младеж са толкова стари, колкото и епохата на Цар Крума, Омортага, Бориса и Симеона. А в известна смисъл великобългаризмът има корените си дълбоко в мистичната древност, когато са създадени от нашия народ стихийните символи за сила и красота. Великобългарската младеж е била творец и съпътник на Велика България в миналото. Нещо повече. Велики младежи действували и през време на свободна и поробена България. Дори в епохи на тъмно робство най-вече се проявявало делото на част от великобългарската младеж. Напр. тъкмо през византийското робство, религиозният водач Василий, най-геройски се жертвува за своята идея – той бил изгорен жив от византийците, защото не се отрекъл от учението си. Сетне, кой през черното турското робство е създал геройския култ на Крали Марка? Несъмнено младежи, или възрастни, с велик български дух.

Имало дори, както се казва, вид организации на великобългарската младеж, напр. общността на Крумовите и Омортагови багатури, гвардията на Симеона, просветно-християнската или черноризна организация на Климента Охридски – към 3500 души, хайдушките чети – от седем до седемдесет и седем, ала и до триста „отбор момци”, училищните дружини през време на Възражданието, занаятчиите от „Хамбаря” в Цариград, под началството на Неофита Хилендарски, или Бозвели, легионът на Раковски в Белград – към хиляда момци, общонародната революционна организация на Левски, опълченците на Шипка, юнашките дружини на Съединението, македоно-одринските четници, съюзът на младежите туристи, на спортисти и други нови родолюбиви организации. Някои от тия общности не са били организирани, както днес. Това, обаче, е второстепенно. Важното е, че духът на тия младежки сдружения, групи и пр. е бил великобългарски: техният идеал е бил единна и могъща България! В тоя смисъл, багатури, черноризци, хайдути, черковни борци, въстаници, комити, юнаци, четници и пр. са апостоли на Велика България и предходци на днешната великобългарска младеж. Заветите, които всички тия младежки общности, дружини и пр. са оставили, идеалите, за които са се борили и вдъхновявали, всичко това съставя днес свещени скрижали за великобългарските младежи и девици. Защото духът на младежта ни от миналото, продължава да живее у днешните млади поколения. В това се състои вековната низа на приемственост, на национална традиция, която е главно условие, за да се твори родна история, особно родна култура. Доказателство за това е редицата вече изброени наши национални организации, от Ньойи насам – за укрепване на тялото, повдигане народното съзнание, за борба против Ньойи и пр. Не са ли това дялани камъни за сградата на Велика България?

Наченки за великобългарска дейност на младежта ни в миналото – далечно и близко – имало значи, и то доста. Сега, обаче, когато чрез младата и победоносна войска на Третия Райх нашият народ се обедини национално, е потребна работа и форма в голям размер. Досегашните наченки трябва вече да се превърнат в широка и стройна система от организация, дела и подвизи за величието на България.   


Няма коментари:

Публикуване на коментар