"БРАННИК" ИЗ "ВЕЛИКОБЪЛГАРСКА МЛАДЕЖ"

 

 (Д-р Н. Шейтанов; Н. Памукчиев – „Великобългарска младеж”. С., 1941 г., с. 190-193)

БРАННИК

С горният законодателен акт (бел. – Закон за организиране на българската младеж) се трасирва окончателно пътя към обединението на младите ни поколения. Младежта на България поема вече своя друм на истинско родинослужене и творчески възход.

Самият закон, предшествуван от редица други проекти, възбуди голям интерес и напълно оправдана загриженост както от страна на народното представителство, така и всред общественото мнение и различните организации. От трибуната на Народното събрание, при приемането на закона, изнесоха най-компетентно и държавническо разбиране на младежкия проблем младите народни представители г. г. Лазар Попов и Иван Батембергски, които с откровени и вдъхновени слова изложиха своето верую на дългогодишни деятели в нашата млада общественост. При разглеждането на този тъй важен въпрос, било в комисиите, било при друг повод, вземаха участие и познатите дейци в тази област народните представители г. г. д-р Б. Ковачевски, д-р Н. Минков и др. Много отраден факт е и това, че за пръв Главен ръководител на българската младеж е назначен с Царски Указ познатият деятел на младежката ни общественост г. д-р Стефан Клечков, който в качеството си на председател на студентския съюз, а напоследък Областен директор в Стара Загора и Пловдив, остави дълбоки следи. Всичко това ни радва, защото то показва, че ние още в първите си стъпки, не сме чужди на могъщия принцип: „Младежта трябва да се ръководи от младеж!” – възвестен и приложен с изненадващи резултати от Водача на германския народ Адолф Хитлер. Ние искаме да вярваме, че и у нас вече уреждането на младите ще намери своя верен път. Това ще трябва да стане, защото ни зоват два главни чинители: примерът на чужбина и нескритото желание на нашата младеж да бъде истински обединена за творческо родинослужене. Хубавото име „Бранник” ще трябва да стане символ на чиличен по дух и тяло български младеж, творец на нови блага и светъл възход и вечен бранител на вечна Велика България!...

Излишно е да правим тълкувание на различните законоположения, защото самият закон изтъква своите добри страни. Независимо от това, както вече другаде се подчерта (в: Найден Памукчиев – „Организиране на младежта”. С., 1939 г.), не е толкова важно в какъв обществен институт и по кой технически начин ще бъде организирана младежта. Исторически важно, обаче, е едно: тези, които ще се нагърбят с тази високо отговорна задача, трябва да притежават изключителни качества; трябва да се чувствуват близко до младежката душа и най-важното – да могат да я разбират; те трябва да имат неоспорван авторитет, тъй много необходим за дисциплината; когато са били в юношеството си сърцата им да са обгаряли в кристално родолюбие и още в ранните години на своя живот да са дали, чрез някоя младежка организация, своята дължима творческа дан за Родината. Нека се има предвид едно: че младежта не признава рамки и отъпкани пътища. Тя е склонна да посреща с отворени обятия всичко ново, но… и бързо да го захвърля в праха на забвението, щом като то влезе в непримирим конфликт с нейните идеали и родните традиции. Има хора, които не вярват на младите. Те са свикнали да ги виждат в прототипа на безцелно скитащи се младежи, за които киното, кафенето, танците, тютюна и встрастения спорт и пр. са неразделни спътници. Не отричаме, че има такива, обаче сме в състояние да заявим, че българската младеж в своята цялост има идеали! И то светли идеали! Тези идеали трябва да бъдат канавата, върху която да се изгради стройната организация на великобългарската младеж. Младеж всеотдайно родинолюбива, стихийно творческа и безкористно обществена!

Българската общественост вече приюти в себе си на-младата, най-скъпа и свидна организация – „Бранник”. Тя отпочна своята дейност с една високо родолюбива, бихме казали съдбовно-историческа проява – пренасянето на свещения огън. „Бранник”, със своите колективни членове – юношите туристи и младите червенокръстци, донесе от славния Преслав свещения огън в Царския дворец, разнесе го и огря с него Македония, Тракия, Западните покрайнини и Добруджа – това бе един могъщ символ за вечно единение на българския народ.

Паметни ще останат произнесените по този случай думи от Негово Величество Царя, при предаване кандилата на младите огненосци:

„С благоговение приемам свещения огън, запален в старопрестолния наш Преслав и с благоговение го предавам на вас, млади българи, за да го разнесете по всички краища на новоосвободените български земи. Неговият пламък, светил през векове в Преслав, Търново и в Светата Рилска обител, нека в деня на Св. Св. Кирила и Методия се отрази с нов блясък във водите на Дунава, Вардара и Нишава, на Охридското езеро и Бялото море.

Нека този огън, символ на духовното единство на целокупния български народ, да осветли душите, да стопли сърцата и да обедини около Божествения си пламък всички българи в името на нашите скъпи завети и светини, вековни копнежи и съкровени идеали.

Тази Божествена искра, която през хилядолетието на нашата история, всред величие и слава, в борби и покруси, никога не загасна, създаде и кали несломимия български дух и неговия полет към свобода и напрекъд.

Нека този Божествен огън отново освети и съгрее цялата наша свободна свещена земя. Нека възпламени душите и сърцата, за да изградим тая земя благоденствуваща и мощна.

Да живее и пребъде свободна и обединена България!”