събота, 10 ноември 2012 г.

"БРАННИК"



 

 

 

Младежка организация „Бранник“ – История







Организацията БРАННИК се създава през декември 1940 със специален Законопроект по организиране на младежта. XXV Народно събрание на 29 декември 1940 приема закон за организиране на българската младеж, с който формално се основава БРАННИК.

Структурата на новата организация се изгражда отгоре надолу и главните ръководители се назначават от правителството. те се считат като държавни чиновници. Върховен ръководител е д-р Стефан Клечков, който след напускане на поста си става областен управител в Беломорието. Главен ръководител от 1 февруари 1943 е Захари Стоилков, бивш член на БМСОП (Български Младежки Съюз Отец Паисиий), а от 24 март 1944 професор Георги Караиванов. Секретар е Иван Тулешков, а началник на организационното отделение е Младен Филипов. Висшият съвет се състои от няколко отделения: организационно, учебно, връзки с чужбина, спорт, здравно-социални грижи, финансов контрол, отдел за просвета и издания, стопански и други. Административната структура е по области начело с областен войвода. Подразделенията са Дружина и Венец (женска дружина) начело с дружинен командир; 2-3 чети с четен командир (четник); ядра, начело, на които стои челник. Една чета обикновено се състои от 40-50 членове. Същото се отнася и за венците и Орлетата (които са по-младите членове, обикновено тези от прогимназиите – сегашни 5-8 класове). Орлетата по устав са деца и младежи от 10 до 14-годишна възраст. Бранниците са техните батковци – от 14 до 16 години. Съществува и трети раздел бранници, те са от 16 до 21-годишна възраст. „По-възрастни“ младежи, от 21 до 30 години, също могат да членуват в организацията. След април 1941 година, когато България е обединена с новоосвободените земи- Македония и Беломорска Тракия, в организацията БРАННИК се включват и гимназиите в Македония. Те са: в Скопие – 2 мъжки и 1 девическа, по една във Велес, Щип, Прилеп, Охрид, Битоля и непълни в Струмица, Гевгели, Кавадарци (до V кл.), Кратово, Пехчево, ресен, Берово, Радовиш, Неготино.

Бранниците носят лятна и зимна униформа, каишки, колани и ножове. Въведен е поздрав с изпъната нагоре и вдясно ръка, наподобяваща хитлеристкия поздрав. Основният лозунг на БРАННИК е „БОРИС, БЪЛГАРИЯ, БОГ!“ Емблемата е с формата на щит, в средата на който има голяма буква „Б“: Бранник, Борис, България, Бог. Организират се трудови походи, паради, манифестации, пренасяне на свещения огън от Плиска в Битоля. Насърчават се също така благотворителни мероприятия, помощи за нуждаещите се, солидарност със селото и т.н. На 24 април 1942, със специално разрешение на ръководството му, масовата организация, в която членуват много младежи и особено учащи – „Червен кръст“, се влива в БРАННИК и става неин колективен член. По някои сведения БРАННИК по списък е имал около 450 000 членове през 1943. Някои от списанията на организацията са: „Бранник“, „орле“, „Победа“, „Браннически другар“.Вестник „Средношколски бранник“ е издаван от образцовата бранническа дружина при II софийска мъжка гимназия. вестник „браннически глас“ – във Враца. Клетвата, която всеки нов бранник дава, за да се присъедини в организацията гласяла:

Аз съм Бранник и моето сърце принадлежи на царя на българите и на моя народ. Обречен съм да бъда страж на Родината борец за нейния живот и да я пазя всякога от всеки, който пречи на нейния възход. Заклех се!

Няма коментари:

Публикуване на коментар