"БРАННИК" ИЗ "ВЕЛИКОБЪЛГАРСКА МЛАДЕЖ"

 

 (Д-р Н. Шейтанов; Н. Памукчиев – „Великобългарска младеж”. С., 1941 г., с. 190-193)

БРАННИК

С горният законодателен акт (бел. – Закон за организиране на българската младеж) се трасирва окончателно пътя към обединението на младите ни поколения. Младежта на България поема вече своя друм на истинско родинослужене и творчески възход.

Самият закон, предшествуван от редица други проекти, възбуди голям интерес и напълно оправдана загриженост както от страна на народното представителство, така и всред общественото мнение и различните организации. От трибуната на Народното събрание, при приемането на закона, изнесоха най-компетентно и държавническо разбиране на младежкия проблем младите народни представители г. г. Лазар Попов и Иван Батембергски, които с откровени и вдъхновени слова изложиха своето верую на дългогодишни деятели в нашата млада общественост. При разглеждането на този тъй важен въпрос, било в комисиите, било при друг повод, вземаха участие и познатите дейци в тази област народните представители г. г. д-р Б. Ковачевски, д-р Н. Минков и др. Много отраден факт е и това, че за пръв Главен ръководител на българската младеж е назначен с Царски Указ познатият деятел на младежката ни общественост г. д-р Стефан Клечков, който в качеството си на председател на студентския съюз, а напоследък Областен директор в Стара Загора и Пловдив, остави дълбоки следи. Всичко това ни радва, защото то показва, че ние още в първите си стъпки, не сме чужди на могъщия принцип: „Младежта трябва да се ръководи от младеж!” – възвестен и приложен с изненадващи резултати от Водача на германския народ Адолф Хитлер. Ние искаме да вярваме, че и у нас вече уреждането на младите ще намери своя верен път. Това ще трябва да стане, защото ни зоват два главни чинители: примерът на чужбина и нескритото желание на нашата младеж да бъде истински обединена за творческо родинослужене. Хубавото име „Бранник” ще трябва да стане символ на чиличен по дух и тяло български младеж, творец на нови блага и светъл възход и вечен бранител на вечна Велика България!...

Излишно е да правим тълкувание на различните законоположения, защото самият закон изтъква своите добри страни. Независимо от това, както вече другаде се подчерта (в: Найден Памукчиев – „Организиране на младежта”. С., 1939 г.), не е толкова важно в какъв обществен институт и по кой технически начин ще бъде организирана младежта. Исторически важно, обаче, е едно: тези, които ще се нагърбят с тази високо отговорна задача, трябва да притежават изключителни качества; трябва да се чувствуват близко до младежката душа и най-важното – да могат да я разбират; те трябва да имат неоспорван авторитет, тъй много необходим за дисциплината; когато са били в юношеството си сърцата им да са обгаряли в кристално родолюбие и още в ранните години на своя живот да са дали, чрез някоя младежка организация, своята дължима творческа дан за Родината. Нека се има предвид едно: че младежта не признава рамки и отъпкани пътища. Тя е склонна да посреща с отворени обятия всичко ново, но… и бързо да го захвърля в праха на забвението, щом като то влезе в непримирим конфликт с нейните идеали и родните традиции. Има хора, които не вярват на младите. Те са свикнали да ги виждат в прототипа на безцелно скитащи се младежи, за които киното, кафенето, танците, тютюна и встрастения спорт и пр. са неразделни спътници. Не отричаме, че има такива, обаче сме в състояние да заявим, че българската младеж в своята цялост има идеали! И то светли идеали! Тези идеали трябва да бъдат канавата, върху която да се изгради стройната организация на великобългарската младеж. Младеж всеотдайно родинолюбива, стихийно творческа и безкористно обществена!

Българската общественост вече приюти в себе си на-младата, най-скъпа и свидна организация – „Бранник”. Тя отпочна своята дейност с една високо родолюбива, бихме казали съдбовно-историческа проява – пренасянето на свещения огън. „Бранник”, със своите колективни членове – юношите туристи и младите червенокръстци, донесе от славния Преслав свещения огън в Царския дворец, разнесе го и огря с него Македония, Тракия, Западните покрайнини и Добруджа – това бе един могъщ символ за вечно единение на българския народ.

Паметни ще останат произнесените по този случай думи от Негово Величество Царя, при предаване кандилата на младите огненосци:

„С благоговение приемам свещения огън, запален в старопрестолния наш Преслав и с благоговение го предавам на вас, млади българи, за да го разнесете по всички краища на новоосвободените български земи. Неговият пламък, светил през векове в Преслав, Търново и в Светата Рилска обител, нека в деня на Св. Св. Кирила и Методия се отрази с нов блясък във водите на Дунава, Вардара и Нишава, на Охридското езеро и Бялото море.

Нека този огън, символ на духовното единство на целокупния български народ, да осветли душите, да стопли сърцата и да обедини около Божествения си пламък всички българи в името на нашите скъпи завети и светини, вековни копнежи и съкровени идеали.

Тази Божествена искра, която през хилядолетието на нашата история, всред величие и слава, в борби и покруси, никога не загасна, създаде и кали несломимия български дух и неговия полет към свобода и напрекъд.

Нека този Божествен огън отново освети и съгрее цялата наша свободна свещена земя. Нека възпламени душите и сърцата, за да изградим тая земя благоденствуваща и мощна.

Да живее и пребъде свободна и обединена България!”

ПРАВИЛНИК ЗА УСТРОЙСТВОТО И ЙЕРАРХИЯТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА "БРАННИК"

 

(Държавен вестник, LXIII, № 227, 13 окт. 1941 г.; в Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред", С., 2009 г., с. 814-819)

ГЛАВА I. Състав.

1. Организацията на българската младеж "Бранник" се състои от бранници и ръководители.

Бранници са членуващите в "Бранник", съгласно Закона за организиране на българската младеж, непълнолетни и незадомени младежи българи от двата пола ( включително учащите се до 30-годишна възраст, неотбили военната си служба и незадомени).

Бранниците са снабдени с членски карти, които важат като законна легитимация.

2. Бранниците се подразделят:

А. на два дяла: момчета и момичета;

Б. на два клона: учащи се и неучащи се;

В. на три организационни пласта - с оглед на възрастта и училищната степен (три тогавашни училищни образователни степени: начално образование: 1-4 отделение; прогимназия: 1-3 клас; гимназия: от 4 клас нагоре):

а) Първи пласт - от 10 до 14 навършени години, а за ученици - от постъпването им в прогимназията до напускането й.

Забележка: Там, където условията позволяват, учениците от IV отделение порешение на Главния щаб се привеждат към първи пласт.

б) Втори пласт - от 15 до 17 навършени години, а за ученици - времето на престояването им в IV и V клас.

в) Трети пласт - от 18 години до отчисляването им от бранническата възраст, а за учащите се - от VI клас нагоре.

3. Бранниците се наричат:

момчета и момичета от първи организационен пласт - орлета;

момчета от втори организационен - бранници момци, а момичетата - браннички девойки;

момчетата от трети организационен пласт - бранници бойци, а момичетата - браннички сестри.

4. Ръководители са тези лица, които заемат постоянна ръководна длъжност в организацията и поделенията й.

ГЛАВА II. Устройство. 

5. В основата на организацията лежи единоначалието и йерархията.

6. Организацията има поделения органически и административни.

7. Органическите поделения обединяват бранници на едно и също селище или район за общи занимания и дейност под постоянно и непосредствено ръководство. Те са: ядра, чети, дружини.

8. Ядрото е най-малката учебно-строева единица за обучение, самообучение, състезания, самодеен живот и другарство. То е клетка на организацията и основна съставка на дружината.

9. Ядрото се състои от 10 бранници от еднакъв пол, един организационен пласт и по възможност - еднаква годишна възраст. При увеличение броя на членовете се образуват нови ядра по начин, указан в наредбата.

10. Ядрото се води от челник, назначен от дружинния командир по представление на четника.

В ядрото има следните длъжности: първостепенни (подчелник и др.) и помощни (свръзка, санитар и др.)

11. Ядрата в една дружина се номерират по ред на образуването им с арабски цифри. Всяко ядро има триъгълно флагче.

12. Четата е междинна учебно-строева единица за подходящи занимания, състезания и задачи. Тя няма административна и домакинска дейност, освен когато е в състава на дружина от друго селище.

13. Четата обхваща от 3 до 5 ядра.

Тя се състои от бранници от един и същ пол и организационен пласт.

Четите в една дружина се номерират с римски цифри.

14. Четата се води от четник, назначен от дружинния командир по начин, определен в наредбата.

15. Ядрата и четите се образуват със заповед на дружинния командир.

16. Дружината е основна съставка на организацията, най-голямо органическо поделение и учебно-строева единица; тя е още най-малкото административно поделение за провеждане възпитателната система, за поддържане местното имущество, домакинско-паричната отчетност и друга отговорна дейност.

17. Дружината се състои от няколко чети. Дружините от I организационен пласт са смесени за момчета и момичета; останалите дружини са смесени в определени случаи.

Дружините са отделни за учащи се и неучащи се, но в зависимост от местните условия по решение на Главния щаб могат да се образуват сборни дружини.

Дружина, съставена само от момичета се нарича венец, а четите и ядрата - съответно китка и огнища.

18. Дружината се образува със заповед на главния ръководител по доклад на началника на Организационния отдел, като в заповедта се определят нейният район, състав, име, знаме и знак, съгласно начала, указани в наредбата.

Командирът се назначава със заповед на главния ръководител по доклад на началника на Организационния отдел, а дружинникът и щабът - от дружинния командир.

19. Дружината се води от дружинен командир, подпомогнат от щаб от бранници, начело с дружинник, който е и заместник на командира.

20. Длъжностите в дружинния щаб биват: първостепенни и помощни.

Първостепенни са: а) деловодител, ковчежник, ключар; б) адютант, знаменосец, санитар; в) завеждащи отделните дейности и специалните групи и др.

Помощни са: свръзка, тръбач, барабанчик, сигналист, писар, чертожник, рисувач и др.

21. Дружината има и особени групи за усъвършествуване на някои сръчности и умения или за провеждане специална дейност.

Те са: а) здравна, б) просветна, в) строителна, г) музикална, д) битова, е) моторна, ж) колоездачна, з) летателна, и) свързочна, к) водоходна, л) плувна, м) скиорска, н) планинарска, о) спасителна, п) стрелкова, р) атлетическа, с) за спортни игри и др. културни, технически и състезателни групи.

За момичета се образуват още: а) обществено-помощна, б) домакинска, в) възпитателна и др.

За някои дейности сродните групи образуват общност.

При големи ударни задачи дружината или част от нея действува като особена група.

22. Дружините са подчинени направо на управата на "Бранник" и се ръководят от нея; те се сношават с главния щаб чрез воеводствата, а когато Главният щаб нарежда "за пряко изпълнение" - направо.

23. Дружините се групират във воеводства. Воеводствата са административни поделения, начело на които стоят воеводи. Районите на воеводствата се определят и воеводите се назначават от министър-председателя по доклад на главния ръководител.

24. Воеводата има командни, организаторски, инструкторски и инспекторски функции за своето воеводство.

Той се грижи за всестранната дейност на дружините, устройва воеводски сборове и станове, курсове за младежи водачи и др. Той е представител на главния ръководител за воеводство.

Воеводата се подпомага от щаб.

25. Няколко дружини, събрани на едно място на големи тържества, излети, станове, обучение и др., образуват отряд.

26. Като съвещателни, самообразователни и проводни тела действуват съвети, които са сборове на разни степени водачи и ръководители в обсега на дружината, селището, воеводството или цялата страна.

ГЛАВА III. Йерархия.

27. Чиновете се получават чрез удостояване след изпълнение на определени в наредба изисквания, като се дава възможност за бързо напредване на способните и усърдните

А. Браннически чинове и длъжности

1. Млад бранник е всеки новопостъпил в организацията, който не е положил бранническо обещание.

2. Бранник е първият редовен чин в организацията. Той заема последователно някои от помощните длъжности на ядрото.

3. Старши бранник. Съответните длъжности са: първостепенните в ядрото, и помощните - в дружинния щаб.

4. Водач I чин. Съответните му длъжности са: челник на ядро от I организационен пласт, подчелник на ядро от II организационен пласт; първостепенни - в щаба на дружината от I организационен пласт; помощни - във всички останали дружини.

5. Водач II чин. Съответните му длъжности са: челник на ядро от II организационен пласт; подчелник на ядро от III организационен пласт; известни първостепенни длъжности в дружинен щаб.

6. Водач III чин. Съответните му длъжности са: челник на ядро от III организационен пласт, четник на чета от II организационен пласт; първостепенни длъжности в дружинен щаб; дружинник в известни дружини; помощни длъжности във воеводството.

7. Щабен водач. Съответните му длъжности са: четник на чета от III организационен пласт; дружинник; длъжности във воеводството, включително адютант на воеводата; помощни длъжности в Главния щаб, включително адютант на щабни ръководители.

Б. Ръководителски чинове и длъжности

1. Кандидат-ръководител. Съответните му длъжности са: помощник дружинен командир; дружинен командир на сборна или малка дружина; длъжности в административни щабове и др.

2. Ръководител I чин. Съответните му длъжности са: дружинен командир на малка или прогимназиална дружина; длъжности в административни щабове и др.

3. Ръководител II чин. Съответните му длъжности са: дружинен командир на някои дружини; длъжности в административни щабове и др.

4. Ръководител III чин. Съответните му длъжности са: дружинен командир; длъжности в административни щабове и др.

5. Щабен ръководител I чин. Съответните му длъжности са: длъжности при Главен щаб.

6. Щабен ръководител II чин. Съответните му длъжности са: воевода; длъжности при Главния щаб.

7. Щабен ръководител III чин. Съответните му длъжности са: началник на отдела или отделение в Главния щаб и приравнените към тях.

8. Ръководител на Главния щаб е единствен чин и единствена длъжност в "Бранник".

9. Главен ръководител е най-високият и единствен чин и длъжност в "Бранник".

ГЛАВА IV. Преходни разпореждания.

28. До развиване на самостоятелни дружини за момичета и извънучилищна младеж може да се образуват чети от момичета или неучащи се, причислени към някоя дружина.

29. При липса на бранници и ръководители с чинове за съответни длъжности те могат да се заемат и от по-низши чинове.

30. Главният ръководител може да може(?) да удостоверява направо с водачески и ръководителски чинове до 1 юний 1942 г.

ГЛАВА V. Разни.

31. Подробностите по прилагане на този правилник се определят с наредби, издадени от главния ръководител.

32. Настоящият правилник, изработен от управата на "Бранник" въз основа на чл. 22 от Закона за организиране на българската младеж, одобрен от Министерския съвет с постановление № 1 от 21. VIII. т.г. (1941 г.) и утвърден с указ № 19 от 21. IX. т.г. влиза в сила веднага.

 

БРАННИЧЕСКИ ОБЕТИ (1941г.)

 

 Обет на бранника:

„Аз съм бранник и моето сърце принадлежи на царя на българите и на моя народ.
Обречен съм да бъда страж на Родината, творец на нейния живот и да я пазя всякога и от всеки, който пречи на нейния възход.”

Обет на бранничката:

„ Аз съм бранничка и моето сърце принадлежи на царя на българите и на моя народ.
Обречена съм да поддържам неугасващо огнището на българския род, да вливам ведрост и вяра в народната душа и да обогатявам вечното съкровище на българския бит.”

Обещание на орлето:

„Аз съм горд и стремителен като орле.
Моето младо сърце е пълно с обич към царя на българите и моята родна земя.
Обещах – ще бъда изпълнителен и смел, за да стана достоен бранник.”


(Сборник от упътвания, окръжни и наредби за работа в "Бранник". С., 1944 г., с. 1-2)

"ЗАКОН ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА МЛАДЕЖ"

((1)Държавен вестник, год. LXIII, бр. 18, 25. 1. 1941 г. ; в: Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 807-814; 
(2) Д-р Шейтанов, Н. ; Памукчиев, Найден - "Великобългарска младеж. Проблем, организиране, насоки"., Изд. Т. Ф. Чипев, С., 1941 г., с. 180-190)

У К А З

№ 3


 НИЕ БОРИС III

С Божия милост и народната воля

ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ



Обявяваме на всички Наши поданици, че XXV-то обикновено Народно събрание, през втората си редовна сесия, в 37-то заседание от 29 декемврий 1940 година, гласува и прие,

Ние утвърдихме и утвърждаваме следния




ЗАКОН

ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА МЛАДЕЖ 

ГЛАВА I. Наименование, цел и средства

Чл. 1. Създава се организация на българската младеж под името "Бранник"

Чл. 2. Целта на организацията е да възпита и обучи българската младеж за вярна служба на царя, Родината, държавата и народните ни стремежи, като:

а) укрепява и засилва у младежта чувството на чест, вярност, родолюбие и народностна гордост и създава у нея единомислие и български светоглед;

б) укрепява и засилва у младежта съзнанието за дълг към службата, която изпълняват, дълг към ближния и към семейството и върховния дълг към народа и държавата;

в) укрепя и засилва у младежта съзнанието, че всички веществени и духовни блага, които тя притежава, ги дължи преди всичко на народа си и на българската държава и че с тези свои блага тя трябва да им служи;

г) укрепя и засилва у младежта любов и преданост към българската държава и я учи да се бори срещу всякакви чужди и разрушителни учения, влияния и домогвания, отслабващи държавата и увреждащи народностните ни стремежи;

д) приучва младежта към скромен живот и към сурово, доблестно и смело изпълнение на дълга и развива у нея религиозен дух и вярата в Бога;

е) подпомага правилното телесно развитие, покачването на телесната издръжливост и обучава младежта в здравни навици и особени сръчности;

ж) дава предварителна подготовка на младежта с оглед на службата във войската;

з) съдействува за саморазвитието и културното развитие на младежта;

и) в особеност за девиците - създава съзнателна българка, вдъхновена от призванието си за бъдеща майка и гражданка.

Чл. 3. За постигане на означените в чл. 2 цели организацията си служи: с телесни упражнения, спорт, строево и предказармено обучение, полски занимания, народни и други игри, битови прояви, физически труд, сръчности, санитарии, санаториуми, излети, пътувания, стануване, самодеен организационен живот, младежка обществена дейност, специална дейност за девици, беседи и др.

Чл. 4. Организацията "Бранник":

а) Ръководи и надзирава работата с младежта в смисъла на посочените по-горе насоки във всички училища (държавни - освен училищата на Министерството на войната, общински, обществени, частни и пр.) и във всички младежки оганизации от какъвто и да било характер и които са създадени за каквато и да било цел.

б) Проучва и се произнася по въпроси, свързани с възпитанието и обучението на младежта в смисъла на тоя закон.

Чл. 5. Организацията работи в съдействие с всички съответни държавни, общински и обществени органи и институции.

Чл. 6. В организацията "Бранник" членуват доброволно всички незадомени млади българи от двата пола на възраст от 10 до 21 година.

Министерският съвет може да постанови членуването в "Бранник" да бъде задължително за известни места, възраст, групи и др.

Студентите и други учащи се, неотбили военната си служба и незадомени, могат да членуват в организацията до 30-годишна възраст.

Чл. 7. Никой младеж не може да членува в организация, неодобрена от Организацията на българската младеж, създадена по тоя закон.

Чл. 8. Членуването в организацията "Бранник" е пряко и непряко.

Прякото членуване се извършва в създадени от "Бранник" училищни и извънучилищни дружини.

Чл. 9. Дейността на извънучилищните дружини се ръководи и надзирава направо от организацията "Бранник".

Дейността на училищните дружини се ръководи и надзирава от организацията "Бранник" чрез службата за телесно възпитание в Министерството на народното просвещение и на съответните служби в другите министерства, имащи училища, с изключение на Министерството на войната.

Дружините на организацията "Бранник" са устроени и обзаведени по такъв начин, че в тях да може да се проведат всички задачи и цялата програма на организацията.

Чл. 10. В някои места в зависимост от обстоятелствата и условията и по решение на управата на организацията дружините на "Бранник" могат да бъдат смесени за училищна и извънучилищна младеж. Такива смесени дружини работят по особен правилник.

Чл. 11. Непряко членуване става чрез членуване в някоя организация, приета за колективен член на организацията "Бранник".

Чл. 12. За колективен член на организацията "Бранник" може да бъде приета всяка организация, работеща с младежи от 10 до 21-годишна възраст или учащи се до 30 години, която провежда изцяло задачите на организацията "Бранник" и изпълнява нейната програма чрез нейни органи или чрез органи, одобрени от нея.

Чл. 13. Приемането на колективен член в "Бранник", става чрез обосновано писмено искане, представено в управата на "Бранник", с решение на Главния щаб, одобрено от главния ръководител на организацията.

Чл. 14. Заниманията на преките и непреките членове в организацията се водят два пъти седмично в определени часове и един път месечно целодневно. Тези занимания се водят с учащите се в извънучебно време. Целодневните занимания не могат да увреждат надниците и заплатите на извънучилищната младеж.

Програмите в учебните заведения се приспособяват така, че да оставят за занятия в "Бранник" или в колективните членове по два свободни полудни в седмицата.

Чл. 15. Младежите, които участвуват в организацията "Бранник" и в колективните й членове, имат следните предимства:

I. За редовите членове:

а) безплатни медицински прегледи и безплатно лекуване на всички вреди и болести, добити през време на членуването в организацията;

б) вписването на редовното членуване във всички видове учебни и др. свидетелства;

в) предпочитане при назначение на държавна, общинска и обществена служба;

г) предпочитане при получаване на държавни, общински и обществени стипендии.

II. За отличилите се редовни членове:

а) предпочитане при постъпване във всички видове учебни заведения;

б) предпочитане при постъпване във военни школи;

в) вписване на отличията във всички издадени на младежа свидетелства;

г) облекчения във военната служба.

III. Грижи за настаняване на работа за ония членове на организацията, които са бедни и са участвували най-малко две години в организацията или са били в нея само една година, но са се отличили през това време, а също така и за завършили успешно членуването си в организацията.

ГЛАВА II. Устройство. 

Чл. 16. Организацията "Бранник" е юридическо лице и е непосредствено подчинена на министър-председателя.

Начело на организацията стои главен ръководител.

Чл. 17. При организацията се образува Главен щаб, който проучва и се произнася по текущи дела, провежда цялата служба на организацията и извършва надзора над цялата българска младеж под ръководството на главния ръководител.

Чл. 18. Главният щаб е съставен от началниците на службите при организацията, началника на службата за телесно възпитание в Министерството на народното просвещение, представител на Учебния отдел при щаба на войската и от двама представители на колективните членове, които членове ще бъдат посочени от Главния щаб, и един представител на организираната софийска младеж.

Чл. 19. При организацията се създава още и Висш съвет, съставен от членовете на Главния щаб, представители на министерства, имащи училища ( освен Министерството на народното просвещение, което има свой представител в състава на Главния щаб), от представители на организации, работещи с младежи, които организации ще бъдат посочени от Главния щаб, и от вещи лица, назначени от главния ръководител на организацията.

Висшият съвет се председателствува от главния ръководител на организацията.

Висшият съвет е съвещателно тяло и се занимава с проучвания, които се възлагат от Министерския съвет или от организацията "Бранник", и дава мнение по поставени му по същия ред въпроси.

Чл. 20. Организацията има следните служби:

а) отделение "Организационно";

б) отделение "Учебно"

в) Отделение за колективните членове, за организациите, работещи с младежи, и за телесно възпитание и спорт;

г) отделението "Счетоводно-домакинско";

д) отделение "Здравно".

Устройството и работата на отделните служби се уреждат с нарочен правилник, изработен от управата на организацията, одобрен от Министерския съвет и утвърден с указ.

Чл. 21. Главният ръководител на организацията се назначава с указ по представление на Министерския съвет, взет въз основа на доклад на министър-председателя, и има общото ръководство по организиране на българската младеж; нему е подчинен целият личен състав и всички служби на организацията "Бранник" и му е поверена грижата по изпълнението и приложението на тоя закон.

Чл. 22. Подробното устройство на организацията "Бранник" и на поделенията й, униформата, йерархията, отличията, дисциплинарните задължения на членовете, отчетността, програмите за работа в отделните насоки на дейност, общите програми и други се определят в особени правилници.

Тези правилници се изработват от управата на организацията, одобряват се от Министерския съвет и се утвърждават с указ.

Чл. 23. Нарежданията за дейността на "Бранник" в учебните заведения при различните министерства, издавани от управата на организацията "Бранник", се изпращат от главния ръководител до съответното министерство чрез министър-председателя.

Чл 24. Младежки организации, в каквато и да било форма и с каквато и да било цел, създадени при други министерства и ведомства освен при Министерството на войната, се ръководят и надзирават в цялата им дейност от управата на организацията "Бранник".

Чл. 25. Никой съюз и сдружение нямат право да образуват младежки организации или младежки секции без разрешение на управата на организацията "Бранник". Всички тези организации се контролират от нея.

Управителните тела на всички колективни членове, както и на всички други младежки секции при други организации и т.н., се утвърждават от министър-председателя.

Чл. 26. Всяка организация, работеща с младежта, е длъжна да възприеме в програмата си и да проведе начин на работа и занятия, предложени от управата на организацията "Бранник".

Чл. 27. В изграждането и поддържането на организацията "Бранник" са длъжни да сътрудничат всички български граждани, държавни и общински учреждения и власти, както и всички професионални и други обществени организации.

Чл. 28. Всички детски и младежки игрища, общежития, трапезарии, станове, летовища, учредени по частен и обществен почин, се намират под надзора на организацията "Бранник" и са длъжни да се съобразяват с установената от управата на организацията възпитателна програма, като назначават съответни подготвени ръководители.

Чл. 29. Чиновниците при организацията, школата и щатните ръководители от поделенията на "Бранник" са държавни служители и се назначават и уволняват от министър-председателя по доклада на главния ръководител на организацията "Бранник" по доклад на Главния щаб.

Чл. 30. Държавните служители и служителите в общинските и автономни учреждения, на които съгласно закона, правилниците и наредбите бъдат възложени от главния ръководител на организацията постоянни или временни задачи във връзка с приложението на Закона за организиране на българската младеж, са длъжни да изпълняват така възложените им длъжности и задачи като неразделна част от редовната им служебна дейност.

Часовете за обучение и възпитание в организацията "Бранник" за тези служители и учители се признават за редовно служебно време и редовни часове.

Чл. 31. Чиновниците в организацията "Бранник", школата и щатните ръководители на организацията могат да запазят участието си в Посмъртната и спомагателната каса при Министерството на народното просвещение.

ГЛАВА III. Ръководители.

Чл. 32. Обучението и възпитанието на младежите в организацията "Бранник", както и ръководенето и надзорът на занятията и работата в колективните членове и други организации на младежта, се поверява на ръководители, минали специална за целта школа и издържали установен от управата на "Бранник" изпит.

Чл. 33. За подготвяне на ръководители в школата могат да бъдат прети и се предпочитат лица с проявени качества и дейност в съществуващите при влизането на този закон в сила младежки организации, лица, проявили се в същия смисъл в самата организация "Бранник" или в някои от колективните членове на "Бранник", лица от запаса на войската или от войската и учители, предимно по телесно възпитание.

Чл. 34. Школата за ръководители се създава при организацията "Бранник" със съдействието на Министерството на народното просвещение, Министерството на войната и Университета.

Програмата за работа и бюджетът на школата, както и необходимите правилници се изработват от управата на организацията "Бранник" по установения ред.

ГЛАВА IV. Материална издръжка.

Чл. 35. Организацията "Бранник" се издържа от:

а) суми, предвидени в държавния бюджет;

б) суми, предвидени в бюджетите на общините;

в) такси за членски карти и значки; тези такси са задължителни за всички членове на организацията "Бранник", с изключение на бедните;

З а б е л е ж к а: Правото на бедност се установява от общините.

г) по 1 лев на тон въглища от държавните и частни каменовъглени мини;

д) таксите, получени по чл. 12 от Закона за физическото възпитание на българската младеж;

е) постъпления от организационни начинания и публични прояви;

ж) от частни дарения, завещания, помощи и др.

Чл. 36. Бюджетът на организацията "Бранник" се съставя от Главния щаб и се утвърждава от Министерския съвет по доклад на министър-председателя.

Чл. 37. Упражнението на бюджета, контролата и отчетността на организацията "Бранник" и на нейните поделения се извършва съгласно с особен правилник, утвърден от Министерския съвет по доклад на министъра на финансите, а окончателното отчитане става пред комисия, състояща се от един представител на Върховната сметна палата, един представител на Министерството на финансите и началника на Бюджето-контролното отделение в Министерството на народното просвещение. Тази комисия след преглеждане на сметките представя своя доклад чрез главния ръководител на "Бранник" на министър-председателя за одобрение от Министерския съвет.

Чл. 38. Организацията "Бранник" и нейните поделения и колективни членове се ползуват безвъзмездно от всички открити и покрити обществени места и сгради, които се намират в собственост или са предадени за използуване от училища, читалища, организации за телесно възпитание и други подобни, но с оглед да не се вреди на тяхното непосредствено предназначение. Редът за ползуването им се установява от управата на "Бранник".

Организацията "Бранник" има всички права на организация за телесно възпитание.

Чл. 39. Всяка община е длъжна да отдели от мерата си или да отчужди от частни имоти за организацията "Бранник" необходимите места за игрища, салони, туристически домове, хижи, плавални и да ги устрои.

Чл. 40. Имотите и книжата на организацията "Бранник" и нейните поделения, както и колективните членове, се освобождават от всякакви държавни и общински данъци, акциза, герб, берии и мита.

ГЛАВА V. Наказателни разпореждания.

Чл. 41. Който по какъвто и да било начин пречи на дейността на организацията "Бранник" се наказва с глоба от 100 до 3000 лева.

Чл. 42. Който при задължителност на членуване без законни причини се отклони от дружините на "Бранник" или на някои от колективните му членове се наказва с глоба от 100 до 1000 лева.

Чл. 43. Глобите по предходните членове се налагат от главния ръководител на "Бранник" с наказателно постановление въз основа на акт, съставен от органите на "Бранник". Наказателните постановления, с които се налагат глоби от 500 лева, подлежат на обжалване по реда в глава V, книга VI от Закона за наказателното съдопроизводство.

Глобите, наложени по този закон, се събират от държавния бирник, съгласно Закона за събиране на преките данъци.

Глобите, наложени на малолетни, се събират от родителите им.

ГЛАВА VI. Допълнителни разпореждания.

Чл. 44. Прилагането на този закон за разните селища, възрасти, пол и категории става на етапи, обявявани с постановление на Министерския съвет по доклад на главния ръководител на организацията "Бранник", и то след привършване на подготвителните работи.

Чл. 45. Този закон отменя всички закони и правилници, които му противоречат.