"ОСНОВНИ НАЧАЛА НА БРАННИЧЕСКАТА ИДЕОЛОГИЯ"

("Идеология, организация и възпитание на бранническата младеж". С., 1943 г., 5-23; в Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 823-834)

(1942-1943 г.)

Що е идеология?

Зад всяко историческо събитие, което създава епоха в живота на народите, стои волята на един избраник. Това е водачът на масите, който определя властно хода на събитията и твори историята. И ако съществува някаква зависимост между дадена историческа епоха и нейните първенци, то е духовната връзка между господстващите идеи на епохата и онези силни, волеви личности,които се борят за тяхното тържество.

Историята на обществените борби издига в култ имената на своите галени чеда. Това са великаните на мисълта и делото, които – всички до един – са хора на идеята, борци за един обществен идеал. Една идея може да бъде творческа, но тя може да добие страшна разрушителна сила, когато бъде насочвана от демонична воля. Защото идеите са могъщо и опасно оръжие. Те се зараждат в момента на социално и национално напрежение в живота на всеки народ, отначало като смътно чувство на протест, тревожно търсене на нови пътища или изход отдадено положение. Постепенно от този кипеж, от това брожение на идеите започва да се избистря онзи синтез от политически и социални начала, които в своята съвкупност съставляват идеологията. Неясното чувство на социален и национален протест, смътният копнеж към свобода и право добиват проста и достъпна за разбирането на масите форма на лозунги, които съдържат разрешението на най-важните въпроси и дават отговор на най-парливите проблеми на една действителност.

Така се ражда идеологията.

Идеологията възниква от искрата на една борческа идея, която по-късно се превръща във факел, пръскащ потоци светлина по пътя на борците.Следователно идеологията не може да бъде плод на кабинетно размишление, тя не може да бъде сбор от теоретични концепции. Една доктринерна постройка от идеи би рухнала при първото сблъскване с живота и неговите сурови изисквания. Тъкмо затова социалните доктрини и политически утопии, които не държат сметка за действителността, са осъдени да търпят най-жестоки исторически поражения.

Като сбор от политически и социални начала, които изчерпват идейното съдържание на един политически светоглед и определят обществените задачи на едно движение, идеологията придобива истинската си реална обществена стойност, когато е рожба на живота и когато в нея намират пълно отражение незадоволените стремежи на епохата.

Между идеологията и политическата програма съществуват основни различия. Една политическа програма винаги носи в себе си конкретни препоръки или готов план за предстоящи мероприятия в областта на вътрешнополитическите, социални и стопански отношения. Защото политическата програма, или все едно партийната платформа, е насочена към определена политическа цел – заемането на властта. Политическите програми обещават ясно и категорично, без да държат сметка за действителността. Ако върнем паметта си само няколко години назад, ще си спомним за картината на обществено разложение,причинено от безсъвестна демагогия, която безнаказано се ширеше в нашия политически живот. Лъжата беше основен елемент в предизборните обещания на тогавашните политически партии. Обратно, идеологията изключва всякаква демагогия, защото чистотата на нейните лозунги, обгорени от пламъка на обществения идеализъм, не може да търпи лъжата и заблудата. За разлика от политическата програма идеологията излъчва само лозунги, които не дават указание за тяхното практическо приложение в живота. Например: един ударен лозунг в бранническата идеология е лозунгът: „Да смажем юдомасонската хидра!” В случая ние приканваме бранниците към решителна и безпощадна борба с юдомасонството като обществено и национално зло, без да посочваме в каква форма ще се изрази нашата борба. Нас не ни интересуват техническите подробности за начините и средствата, с които ще проведем очертаната от нас идейна линия. Тия начини и средства, както и формите н на нашата борба, ще се определят по-нататък от ред обективни обстоятелства. Ние ще вземем под внимание, дали при сегашния организационен ръст на „Бранник” и при неговото обществено влияние в момента сме в състояние да проведем успешно една подобна акция, и тогава ще определим какви сили да хвърлим в борбата с най-големи изгледи за успех.

Идеологията на организация „Бранник” се създаде по пътя на борбата. Ние не оповестихме създаването на „Бранник” с гръмки идеологични фанфари. „Бранник” се роди без тостове и без приветствия. Но още от първия момент организацията стъпи здраво на крака и упорито заработи за победата на своето дело. Тя организира силите на българската младеж и ги хвърли във всички области на нашия обществен, културен и стопански живот. По този начин бяха приложени на практика всички онези творчески идеи, които вълнуваха българската младеж още преди създаването на организацията и които сега намериха широк простор за проявление. С това „Бранник” направи проверка на идейните начала,които трябваше да влязат като основни елементи в бранническата идеология, за да се убеди в тяхната жизненост и тяхната сила.Една след друга издържаха блестящо практическия изпит всички здрави и положителни идеи, които дотогава бяха носени с любов в сърцата на българските младежи и заеха своето място в идеологията на „Бранник”.

Така чувството на национална самоувереност израсна от съзнанието на бранника, че принадлежи към един горд, смел и героичен народ,еднакво велик със своите военни победи и с културните си завоевания;

любовта към българската земя, обагрена от пламъка народолюбив екстаз, се превърна в жертвена обреченост, за да се брани родината от нейните врагове;

всеотдайната преданост към българския цар се изрази в клетвената вярност към върховния вожд на българския народ;

съзнанието за дълг към нацията и държавата се оформи в чувството на привързаност към основните държавни институции, което измества всяко друго чувство на егоизъм и лично щастие и подчертава безусловното предимство на интересите на общността над интересите на отделния гражданин;

духовното приобщаване на бранниците към вековните народностни стремежи на българския народ израсна в здраво чувство на уважение и преданост към историческата народна традиция;

култът към героизма на миналото прехвърли железния мост между две поколения – онова, което се бори за свободата на България, и онова,което е готово да умре за величието на утрешна България;

най-после, любовта към труда, кръстена в огъня на трудовия браннически поход, намери израз в готовността на бранническата младеж да участвува активно в трудовия живот на своя народ.

Вътрешният идеологически строеж на организация „Бранник” се изрази в три главни посоки, които водеха към три основни идеологични групи,всяка от които бе наситена със сродни по съдържание идеи. Това са:

1. националната идеология на „Бранник”;
2. социалната идеология на „Бранник”;
3. трудовата идеология на „Бранник”.
                              
 

I. НАЦИОНАЛНАТА ИДЕОЛОГИЯ НА „БРАННИК”.

В националната идеология на „Бранник”намират място онези идейни начала, които определят отношението на организацията към държавата и нейните институции и отношението на „Бранник” към родната църква. Тук е изразено нашето разбиране по въпроса за силната държавна организация и националната дисциплина, а така също и нашето становище по въпроса за българския национален идеал и идеята за всебългарска солидарност.

1.ЦАРЯТ В БРАННИЧЕСКАТА ИДЕОЛОГИЯ

Първото място в националната идеология на „Бранник” заема любовта на бранниците към българския цар. Йерархията на организация „Бранник” почива върху водаческото начало, а в съзнанието на всеки бранник българският цар е единственият върховен вожда на българския народ.Следователно както в българската национална идеология, така и в бранническата идеология монархическият институт се покрива напълно с водаческия принцип..

Водаческото начало води своя произход от българската история. Аспарух, Тервел, Крум и Симеон, Иван Асен II –това са имена на български царе, които бележат светли и величави епохи в българския държавен живот. Българският народ се гордее с мъдри и просветени царе, които в същото време са били неговите смели водачи към възход и победи.По всички краища на Балканския полуостров са се развявали победно бойните знамена на българските войски, окриляни от непобедимия дух и суровата воля на своите царствени водачи.

За бранника българския цар Борис III е не само носител на държавния суверенитет, но той е олицетворение на историческото щастие на българския народ. Неговата сила и авторитет се крепят върху всенародната обич и беззаветната преданост на всички българи. Благодарение на неговата политическа предвидливост, мъдрост и водачески качества българската държава можа да се запази невредима в продължение на ¼  век,за да доживее до днешния велик момент, когато вековният национален идеал на нашия народ се приближава към своето осъществяване. Тия чувства на безкрайна любов и жертвоготовност намират сюблимен израз в бранническия обет, с който бранниците се обричат за вярна служба на царя и на българския народ. Думите на този клетвен обет излизат направо от сърцето на бранника, в което няма място задруга любов, освен за любовта и безкористната преданост към българския царБорис III и към българската родина.

2. СИЛНА ДЪРЖАВНА ОРГАНИЗАЦИЯ           

Идеята за силна държавна организация в бранническата идеология е въплъщение на вековния стремеж на българския народ да създаде на Балканите вътрешно здрава и военно силна българска държава. Такава е била волята на Аспаруховите българи, които очертаха с кръв и меч първата българска държава и заявиха, че тази държава ще бъде най-здраво организираната национална сила в Югоизточна Европа. Ако проследим историята на нашия народ, ще видим, че стремежът към създаване на силна държавна организация минава като червена нишка през трите български царства, докато се превърне в мощен национален импулс,който и днес определя историческата съдба на нашия народ. Бранниците подемат този върховен стремеж и го превръщат в основен елемент на своята национална идеология.

Днес, когато въпросът за създаване на силна държавна организация се поставя като повелителна нужда на нашето време с оглед на утрешното преустройство на света, „Бранник” заявява открито и ясно своето разбиране по този въпрос.

Изхождайки от убеждението, че организираната сила на държавата е най-здравата опора за нейния авторитет и че една силна държава черпи своята мощ от сплотеното единство на нацията и от народното единомислие, „Бранник”смята, че днес повече от всякога българската държава се нуждае от здрава организация. В случая не става дума за едно механично групиране на националните сили, защото материалният израз на силата губи значението си пред духа, който е нейният най-могъщ двигател.

За да извоюва своето право и своето щастие, един народ е длъжен да организира своите материални и морални сили. Никой днес не може да отрече, че българската държава разполага с огромен резервоар от национални сили и ударна мощ на българския народ. Затова „Бранник” заявява: за да стане българската държава непобедима, тя се нуждае от организация. Затова в реда нас своите възпитателни задачи „Бранник” поставя като изключително важна и отговорна задача да развие като ръководни качества у бранниците духа на организираност и съзнанието за нуждата от национална дисциплина.

3. НАЦИОНАЛНА ДИСЦИПЛИНА

Националната дисциплина се изразява в съзнателното подчинение на личността пред една ръководна държавна воля. Ако чувството на национална дисциплина не почива на принуда, а се проявява в доброволното и едновременно приобщаване усилието на отделния гражданин към творческото усилие на целия колектив, ако националната дисциплина се изразява в искрената готовност на всички българи към сътрудничество на държавата, тогава тя се превръща в гранитна опора на народното единство и става крепост на националното съзнание. Но при липса на добра воля за такова сътрудничество държавното ръководство налага националната дисциплина чрез властна принуда.

Гражданското възпитание в организация „Бранник” има за цел да развие родолюбието, жертвоготовността и високото гражданско съзнание като ценни граждански добродетели, които определят обществения морал на бранника.Тия качества са предпоставките за националната дисциплина, тъй като нейни врагове са личният егоизъм, общественото разномислие и класовите борби, срещу които „Бранник” се бори в нашата общественост.

4. ВСЕБЪЛГАРСКА СОЛИДАРНОСТ

Идеята за всебългарската солидарност играе важна роля като условие за постигане сплотеното единство на българския народ, което е идеал за „Бранник”. Като мощен психологически импулс чувството за всебългарска солидарност заема място в националната идеология на „Бранник”, но то стои в логическа последователност и с идеите за социалната справедливост и гражданската равноценност.Защото социалното равенство и еднаквото отношение на българската държава към всички граждани създава най-добри условия за разрастването на онова стихийно и неудържимо чувство, каквото е всебългарската солидарност. Върху това чувство,което изпълва с нравствено съдържание и смисъл живота на всеки бранник, се изгражда неразрушимата духовна общност на всички българи по света.

Чувството на национална солидарност се проявява на всяка крачка в живота, макар най-често да минава незабелязано във всекидневието.Акцията за зимната помощ, помощната акция за пострадалите от наводнението във Видин са отделни по-значими прояви на това благородно чувство. Но то се проявява със страшна сила в историческите моменти, когато съществуването на нацията е заплашено. Тогава всички българи са готови да дадат живота си за своя цар – символ на българската свобода и независимост, и да бранят с кръвта си скъпата Родина. Защото чувството на национална солидарност мобилизира всички здрави инстинкти на народа пред опасността. Пример за невиждан национален ентусиазъм,предизвикан от чувството на всебългарска солидарност, имаме през Балканската война. Тогава то се изрази в ураганен устрем, който покри с вечна слава българското оръжие.

„Бранник” противопоставя националната солидарност на сухата,абстрактна и догматична идея на интернационализма, на народната солидарност,която се проповядва от марксистката идеология. Ние сме свидетели днес на неповторими исторически събития. Ние виждаме как под ударите на вечно жизнената идея болшевизмът рухва, защото отровата на класовата омраза, на интернационализма е проникнала дълбоко и разлага организъма на светската държава.

5. ВЯРА И РОДНА ЦЪРКВА

Отношението на „Бранник” към родната църква се определя от грамадната историческа роля, която българското духовенство е играло във вековния процес за изграждане на националната ни култура и укрепване народностното съзнание на българина. „Бранник” вижда в родната църква непоколебим стожер на българската народност. Бранниците се отнасят с еднакво чувство на почит и възхищение към борците за църковна независимост и политическа свобода. За тях двете основни течения на българската национална мисъл – просветители и революционери, са една и съща проява на борческия български дух, защото народната борба за освобождение се е водила с еднакъв пламък и жертвоготовност под благословията на кръста и меча.

„Бранник” не признава други религии, освен вярата на своите бащи, защото неговото национално съзнание се покрива изцяло с българското православно съзнание.

6. „БРАННИК” И НАЦИОНАЛНОТО ОБЕДИНЕНИЕ

„Бранник” се бори за създаването на една велика общо българска народностна общност. Първото условие за това е духовното обединение на българския народ, изразено в нерушимото единство на всички българи, където и да се намират те. Затова „Бранник” смята,че борбата за пълното осъществяване на българския национален идеал може да се води успешно само след като се постигне моралното въоръжение на българския народ, изразено в наличността на една национална мисъл, една воля, един дух и едно желание за победа.

Какво е нашето разбиране за националните идеали? – В идеологията на „Бранник” българският национален идеал е изразен в пълна народностна, териториална и духовна неделимост на българския народ. Както всички идейни браннически начала и идеалът за националното обединение е даден в идеологията на „Бранник” строго,категорично и безкомпромисно. За бранника не съществуват понятията „наполовина осъществен” или „почти постигнат” национален идеал. Днес всеки бранник трябва да живее с непрестанната мисъл, че всички български земи, независимо от днешната им политическа съдба, принадлежат не само исторически и етнографски,но и по жизнено право на българския народ и затова те ще се борят дотогава,докогато тържеството на българската правда се освети с българска кръв по западните, северните и южни граници на българското отечество.
 
Запомнете! По въпроса за българския национален идеал ние, бранниците, сме максималисти. Ние отричаме идеала на санстефанска България. Ние вървим в крак с нашето време, което смята,че националният идеал е вечен и стои извън условната зависимост на исторически дати и междудържавни актове.

„Бранник” няма да позволи никому да спре историческото развитие на българския народ, като го ограничи в териториалните постановления на един международен договор – плод на временно и случайно съотношение на силите. И когато заявяваме, че санстефанска България не изчерпва съдържанието на българския национален идеал, ние виждаме един истински национален идеал, който надхвърля сегашните пространствени предели на България и който ни сочи пътя на утрешната борба. За нас българският национален идеал ще бъде напълно постигнат само тогава, когато извоюваме с кръв и жертви оня простор, който е необходим за българското щастие, и премахнем веднъж завинаги постоянната заплаха над националната ни сигурност.

II. СОЦИАЛНАТА ИДЕОЛОГИЯ НА „БРАННИК”

Социалната идеология на „Бранник” очертава пътя на неговата политическа борба. В нея са изразени разбиранията на бранническата младеж по въпроса за социалната справедливост, гражданската равностойност и съсловната хармония. Социалните идеи и мястото, което те заемат в бранническата идеология,изправят лице срещу лице „Бранник” и комунизма и определят борческите позиции на нашата организация срещу болшевизма и юдомасонството.

1. СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ

Лозунгът за социална правда не е нов в нашия живот.Революционната вяра на народните борци и водачи от предосвободителната епоха съчетава в прекрасен синтез борбата за политическа свобода и независимост на българския народ с идеята за социална справедливост. Издигайки в своята идеология лозунга за социална правда, „Бранник” смята, че дава израз на един исторически подчертан стремеж на българския народ да изгради силата на своята държава върху социалната справедливост. С това бранниците остават верни на идейните позиции и на заветите на българските революционери и заявяват, че ще се борят дотогава, докато установят пълна социална хармония в българската държава.

За „Бранник”личността не е роб на обществената среда, както уверяват социалполитическите канони на марксизма. Напротив, личността стои високо над битовите ограничения,нейната строителна воля побеждава материалните условия и ги подчинява на интересите на националната общност. Следователно личността не може да бъде затворена в своето индивидуално или класово съзнание, тя не може да съществува вън от държавата и да бъде изолирана от националния живот.

Българската държава възпитава всички български граждани чрез своите институции в обществено полезен труд и развива у тях съзнанието, че са еднакво ценни членове на държавната общност, към която те принадлежат биологично – по рождение и по кръв. Ето къде е разликата между класовата идеология на марксизма и социалната идеология на нашето време. Идеологията на социалните конфликти, проповядвана от левите политически учения, създаде работническия и аграрния въпроси, но не като стопански проблеми, чието разрешение зависи от разумната намеса на държавата в стопанските взаимоотношения, а ги използува за свои разрушителни цели, като се мъчи да направи от работника и селянина врагове на собствената им държава. Новата държава побърза да тури край на тия престъпни стремежи. Които можеха да вилнеят безнаказано само в атмосферата на социално напрежение и класови недоволства,раздухвани съзнателно от политическите подстрекатели без народност.

2. ГРАЖДАНСКА РАВНОЦЕННОСТ

Когато „Бранник” издига гражданската равноценност като важно идейно начало в бранническата идеология, той сочи и мерилото за тази социална равноценност. Това е обективната полезност на отделния гражданин за нацията.Всички български граждани, независимо от тяхното имотно и обществено положение,са еднакво ценни за българската държава. Държавата е, която определя мястото за всеки българин като творческа единица в националния живот.

Началото на националната равноценност не е дадено като формален лозунг в бранническата идеология, а като положителна държавно-творческа идея, която изпълва с нравствен смисъл стремежа към истинското служене на общността. Определяйки ролята и мястото на всеки гражданин в националния живот, държавата в същото време определя и неговата стойност като творец на блага, които осигуряват материалното благосъстояние за всички.

От само себе си се разбира, че от рамките на идеята за гражданската равностойност не може да бъде изключена жената. В бранническата общност жената е равноценна на мъжа и всеки бранник вижда в лицето на бранничката предана другарка в борбата и бъдещата майка на български синове и дъщери.

„Бранник” е против личните и класови привилегии.От гледището на бранническата идеология въобще всякакви привилегии, от какъвто и характер да са те, са принципиално недопустими. Защото ние отричаме един обществен идеал,който носи в себе си привилегии, които биха накарали държавата да абдикира от своите права и за които българският народ ще заплати със своя труд.

3. СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ СЪСЛОВИЯТА

Изхождайки от идеята, че народното съгласие е немислимо без пълна хармония между всички обществени категории, „Бранник” отрича безусловно и категорично всякакви лични и съсловни интереси и класови инстинкти. „Бранник” е против обособяването на личността от колектива. „Бранник” не може да допусне дори теоретически противопоставянето на правата на личността и правата на общността. Затова той възпитава българската младеж в едно ново съзнание за дълг към държавата и нацията, при което личният интерес отстъпва пред интересите на общността, а съсловните интереси са подчинени на върховния интерес на нацията.Отношението на държавата към различните съсловия се определя от чувството на социална справедливост и държавна необходимост. Само така ще се избегнат проявите на недоволство между съсловията, които са единственият причинител на социалните конфликти.

На центробежната сила на класовите противоречия и на съсловен егоизъм „Бранник” противопоставя своето здраво разбиране за съсловна равноценност и пълно социално сътрудничество.

4. „БРАННИК” И КОМУНИЗМЪТ

Още от първия ден на своя живот „Бранник” очерта една ясна и безкомпромисна позиция по отношение на комунизма, като заяви, че ще води организирана и ликвидационна борба срещу комунизма и неговите агенти в България.

Днес българското общество е свидетел на безпощадната борба,която „Бранник” води срещу болшевишката доктрина, която превърна революционната идея в страшен и отвратителен процес на разрушение, едновременно съзнателно и стихийно, на исторически, културни и морални ценности. Една доктрина, която внесе разложение във всички области на човешката мисъл, която твърдеше, че трябва да се пристъпи към ликвидация на класовите култури, за да се изгради културата на простаците, и която смяташе, че изкуството е естетическа отрова за революционния пролетариат. „Бранник” ще се бори на живот и смърт срещу една доктрина, която издига максимата „Колкото по-зле, толкова по-добре”, която е безсрамна спекулация с глада и отчаянието на работническите маси.

Ако днес болшевизмът е изключен от рамките на организираната европейска общност, то е, защото той се явява изразител на източната култура в нейните първобитни белези – деспотизма и робството. „Бранник” днес се нарежда в редовете на борците срещу болшевизма, защото не може да допусне един режим,който е отрицание на всяка социална справедливост и който създава социални и битови привилегии само за едно малцинство от партийни функционери; един режим,който руши семейството, религията и обществения морал, който разлага националното съзнание и който преследва своите идейни противници не за индивидуални прегрешения, не и за политически престъпления, а за аристократически или буржоазен произход, за либерална професия или най-после заради липса на мазоли по ръцете!

„Бранник” ще смаже комунизма и неговите агенти в България,за да докаже, че когато сплотеното единство на нацията се опира върху организираната сила на нейната младеж, никаква опасност, каквато и да е тя, не е страшна за държавата.


III. ТРУДОВАТА ИДЕОЛОГИЯ НА „БРАННИК”

Трудовата идеология на „Бранник” е идеология на делото, а не на фразата. Тя е съчетана от два основни елемента: любовта към труда и привързаността към земята.

„Бранник” е организация на младежкия труд. В нейните редове няма място за безделници и лентяи. Трудът и земята са двете национални стихии на българина.

Привързаността към земята е национална особеност на българина с огромни социални последици. За бранника тази привързаност е здраво и нормално чувство, което обуславя любовта на българина към труда и към родния чернозем. Силата на това чувство е могъща опора на българската държава.

Привързаността към земята ражда господарското чувство у българина. Заветна мечта на всеки българин е да стане собственик и господар.Тази социална черта е важна особеност в националната психология на българина. „Бранник”е горд да издигне в своята идеология този благороден стремеж на свободния български гражданин и да го срещупостави на болшевишкото разбиране за социално и трудово равенство, което всъщност е равенство в робството и смъртта.



Настоящото изложение съдържа само основните начала на бранническата идеология. Това още не е идеологията на „Бранник” в нейния завършен вид. Но дори и дадена в общи линии, тази идеология се покрива напълно с българската национална идеология.

В името на тази идеология ние зовем българската младеж да влезе в редовете на нашата организация и да заработи за победата на бранническата идея. Но ние предупреждаваме: който влезе в нашите редове, е длъжен да приеме интегрално нашата идеология. Ние не правим отстъпки никому.Защото сме борци и подаваме честно ръка само на ония, които с вярност идат при нас.

ИДЕЯТА ЗА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ И ВЕЛИКОБЪЛГАРСКА МЛАДЕЖ

 

(Д-р Н. Шейтанов; Н. Памукчиев – „Великобългарска младеж”. С., 1941 г., с. 5-13; 153-162)

(стр. 5-13)

Един млад българин, посветил се от ред години в служба на нашата младежка общественост и един доктор историко-философ, написаха книга за младежта. Носители на идеята за великобългаризма, те пишат своето верую.

Тези страници посвещават на младите български поколения, сърцата на които се изпепеляват в стихийния устрем към вековечно безсмъртие на великобългарската нация.

ПРЕДГОВОР

(Проф. д-р Богдан Филов, М-р-Председател и М-р на нар. просвещение)

Всяка държава трябва да разчита на народностното съзнание и на творческия дух на своите граждани.

Създаването на тези основни ценности зависи преди всичко от възпитанието, което гражданите са получили още в младините си, още тогава, когато са оформявали своя светоглед и своята представа за граждански и национален дълг, за служба на държава, род и Родина, за чувство на национална гордост, за вяра в успеха и бъдащето на нацията си. Укрепени в душата на младежта, тези граждански добродетели остават цели и ненакърними през целия живот и правят от младежа здрав и полезен гражданин на държавата.

У нас досега са полагани твърде малко грижи в това отношение. Това, което е направено досега, се е ограничавало повече в областта на физическото възпитание. Така още през 1924 година Министерството на Народното просвещение уреди специална служба за физическо възпитание на българската младеж. По-късно, през 1931 година бе създаден и Законът за физическо възпитание на българската младеж. Обаче всичко това се оказа недостатъчно, особно с оглед на нравственото и народностно възпитание на нашата младеж. При това, не трябва да се забравя, че една значителна част от нашата младеж, предимно селската, остава вън от обсега на държавническите грижи за възпитание, и то през периода между училището и казармата, т.е. тъкмо тогава, когато узрява гражданинът.

Възпитанието на младежта вън от училището и вън от казармата е право и дълг на държавата, която сама трябва да реди не само днешната си съдба, но и утрешната. Този закон на нашето време, особено при неспокойствието, което е обхванало света, ни налага да изпълним и ние нашия дълг към ония, които утре ще коват съдбата на България – съдба, която зависи от нашите грижи и от нашето умение да създадем младеж годна и достойна да твори утре живота под българското небе. На този дълг и на тази задача, в кръга на възможностите при нашите условия, иде да отговори Законът за организиране на българската младеж. Той цели да създаде държавна младежка организация, жив организъм – един вид младежко общество, в което, под грижите на държавата, нашите младежи ще водят буден и добър организационен живот и в което основната цел – възпитанието, ще се постига чрез разнообразна и примамлива за младежта дейност.

Ръководено от тези разбирания, съзнавайки нуждата от един закон, който да проведе държавническото схващане за цялостното възпитание на младежта и който да обедини всички усилия в това отношение на отделните държавни, обществени и частни инициативи, правителството изработи Закона за организиране на българската младеж, който отговаря най-добре на нашата действителност и на нашите нужди.

ПРЕДИСЛОВ

(Н. Памукчиев; д-р Шейтанов; София, 24 май 1941 година)

Българският народ преживява върховни времена. Териториалните клаузи на „мировия” диктат от Ньой рухнаха. С дипломатическата помощ на възродените велики сили Германия и Италия, творящи новата история, Златна Добруджа бе върната към Майката-Родина. През настоящата щастлива пролет (бел. – 1941 г.), когато април разтла зелените си губери над родната земя, победоносната армия на Великия Трети Райх разгроми Югославия и Гърция и отвори пътя за обединението на българските земи. Македония, Тракия, Западните покрайнини, Моравско и присъединената по-рано Златна Добруджа, вече дишат свободно в просторите на единната българска държава. Унизена и разкъсана до вчера, България вече се превръща на Велика България, очертана от кървавия меч на старославните ни царе и стихийните подвизи на нашата храбра армия в миналите войни.

Създава се Велика България! – заветният национален идеал на толкова наши поколения! Идеал, за чието осъществяване ние преминахме във вихрен набег през пламъци и кръв. Но нека дигнем вече гордо глава! Велика история ще създаваме ние, българите, които сме гръбнак, сила, гений на Балкана. На работа! При вдъхновения строеж на величествения ни национален храм всички трябва да бъдем зидари! Задружни творци на новата и светла великобългарска бъднина!

Но нека се запомни и добре разбере едно: не синовете и дъщерите на вчерашната окаяна и потискана България ще могат успешно да градят Велика България. Тя ще се строи от гранитните мишци и челичен дух на обединената българска младеж, която съвременните върховни събития вече кръстиха и възвисиха на великобългарска! Тая великобългарска младеж е златната ни надежда и упование за светлото бъдаще, което хвърля в радостна тръпка целия български народ – от Дунава до Егея и от Черноморието до Охрида син.

Тази книга си поставя скромната задача да помогне на младите ни поколения в тия съдбовни времена и да ги насочи към светлия друм на великобългарския възход. За тази цел най-първо се хвърля общ поглед върху проблема за младежта в различните времена. Очертава се по-късно всеобщият стремеж на всички държави след първата световна война да изградят цялостно организиране на своите млади поколения, особно в Германия. Там, под вдъхновеното водачество на Адолф Хитлер, биде създадена от младежта могъщата революционна армия на Третия Райх, която срина потисническите „мирни договори” и създава нов ред в Европа. Накрая се проследява ролята на нашата младеж в миналото, обрисуват се всички младежки организации и се набелязват големите задачи, които предстоят на организираната вече, под покрова на държавата, българска младеж.

В тоя си вид, ние сме убедени, настоящата книга ще помогне на младите поколения в осъществяването на светлото им историческо призвание – строитба, всеотданна служба и жертвоготовна отбрана на Велика България.

(стр. 153-162)

ПРЕДПОСТАВКИ

Защо „Велика България”?

Някои хора у нас – не само пораженци и чужди агенти, но и черногледци-скептици във всяко начинание, ще запитат: „Има ли смисъл и реални основания да се говори у нас за великобългарска младеж и изобщо за великобългаризъм? Ние сме дребен народец, с малка, слаба държава, без своя култура. Нашите възможности са ограничени, обикновено – български. Не бива да се взема такъв висок мерник – великобългарски – защото ще станем за смях”.

Забележки и възражения от тоя род не са нови. Те датират от времето, когато България е паднала и е стояла под робство – византийско, през 11-12 в., турско робство от 14 до 19 в., разкъсване на Санстефанска България през 1878 год. и националния ни погром в 1918 год. Така е мислил и мисли само робът-българин, чиято памет е слаба. Тъй учат особно след 1878 год, както и след 1918 год. пораженците, чуждите агенти, българи продажници на чужда пропаганда и чужденци у нас.

Робът-българин не вярва във величието на България. Той е разгромен от падането на неговата държава и взима тоя историчен поврат като окончателен удар на съдбата върху националното му битие. „Свърши се тя вече нашата!” – казва обикновено робът в трагичния час, обзет от апокалиптичен ужас. Такъв човек е често пъти наистина непоправим. Той не може да се използва за исторична градивност. Той може най-много да бъде вол на телесна работа – и то под който и да е господар. Такива хора са неисторични – те са само биологични. Пример за това са циганите.

Има ли някой български младеж или девица да завижда на тия „скотове”, както ги нарича Ботьов? На такива роби трябва да се обясни следното: В историята има робство, но има и освобождение. Има падение, но и възраждание. Затова никога не бива да угасва у нас вярата в звездата на България! Ако отделният човек умира, народът съществува вечно. Националният дух е свидетелство за истинския, историчния, за творческия българин. Остани винаги българин с гордо съзнание и вярвай в националния ни възход!

Също такава пречка по пътя към нашето величие е пораженецът-българин. Той пак е роб, но с друго модерно име. Разликата е най-вече тая, че пораженецът е повечето интелигент, образован. И от робската си душевност, той създава устни или писмени, художествени или научни творения, с които трови ума и сърцето на другите ни сънародници. Такива пораженци се навъдиха у нас след 1878 год., а най-вече след 1918 год. Дълг е на Млада България да нанесе имената им в списъци и да ги обнародва, за да ги знае всеки, особно потомството, и да се пази от отровата им, поднасяна често пъти заедно с мед. Пораженецът напр. разправя винаги, че България е „петно” на картата, че другите народи са по-големи и по-добри от нас. Чуждата кокошка, според него, снася по-голямо яйце. Нашето го не бива за нищо! Тия модерни роби по дух, забравят следното: В историята е както в планинските усои: не се вижда гората от дърветата. Съвременникът обикновено потъва в дреболиите на времето си и не вижда величието му – величие на възход, или на падение, защото и в падението има величие, само че трагично. Пораженецът е дребен роб, дребнав човечец – той не гледа на събитията от висше становище: като мислител над народната си съдба, като философ на историята. Същински висше е становището само на оня, който дейно се стреми към национален възход, въпреки всичко. Творческият устрем нагоре е тук доказателство за истинския, историчния българин. Такъв е Паисий, Левски, Ботьов и всички наши възрожденци.

Най-гадни и опасни са българите – продажници на чуждата пропаганда, както и чужденците-вредители. Те майсторски подценяват българското и хвалят предимството спрямо собствения си народ. Нещо повече. Те използват всеки удобен случай, за да рушат или сквернят личности и паметници, които са символи на национална гордост и величие. За тях е велика – в политическо, стопанско, културно и пр. отношение – само държавата, която им плаща. С тия изчадия – продажници, вредители и шпиони – няма какво много-много да се разправяме. За тях има само едно: отстранение от родната ни земя, по най-бърз и подходен начин!

„Но”, ще възразят черногледците-скептици, „не ни занимавайте с ония, които отричат Велика България поради незнание, заблуда или интерес. Изложете ни реалните основания за такава необикновена България”.

Това е вярно. Основите на великобългарския светоглед трябва да са известни сега на всеки българин. Тия основи са вече изложени на друго място (Д-р Н. Шейтанов – „Великобългарски светоглед”, С., 1940 г.). Тук ще се очертае най-същественото:

Ние не сме били в миналото „дребен народец”. Нашите деди-славяни се разселили, според историчните данни, в днешна Ромъния, Седмиградско, в Унгария докъм Буда-Пеща, както и по всички краища между Черно море, Мраморно, Бяло море, Адриатическо, Черна гора, река Колубара (бел. – в днешна Сърбия) и пр. А нашите деди прабългари населявали и част от Южна Русия. Това бил, значи, голям, велик народ. Ако Франция и Англия стават от 16 и 17 в. насам велики сили, то също такава велика сила е била България на Цар Бориса и Симеона. Сам Папата в 9 в. сравнява тогавашна България с Галия, т.е. Франция, и с Британия. А в най-ново време със своята трудова повинност не станахме ли образец на целия свят? Ние, наследниците на Бориса и Симеона, не само можем, но трябва да имаме идол на Велика България. Такъв идол трябва да вдъхновява преди всичко българската младеж от всички времена. Нищо не значи тук нито слабата памет на роба-българин, нито възраженията на пораженците и продажниците ни. През 10 в. България се сдобива с втори император в Европа и с първи национален патриарх. През същото време нашата Родина се превърна на огнище за общославянска култура, както и малко по-сетне – огнище на богомилството, което се разпространява от Мала Азия до Атлантическия океан. Не са ли това широки, световни основи за Велика България, която има такъв огромен дял в светската и религиозна цивилизация на Европа? Защо ние, днешните наследници на тия исторични титани, да не се опиваме от идеала на Велика България? Защо нашата младеж да не разпалва стихийно националната си гордост при спомена за тия световно-исторични дела? Защото робът-българин бил забравил за тия дела ли? Или защото пораженецът не може или не иска да признае и обхване всичката грандиозност на тия наши епохи? Или пък, защото продажникът или агентът на чуждата пропаганда има пъклени интереси да потиска спомена за Велика България и по тоя начин да подготвя заробването на народа ни от оная държава, която му плаща.

Българската младеж трябва да плюе в лицето на робите, пораженците и продажниците, които искат да осквернят свещения лик на Велика България. Нашата младеж има исторични основания, за да бъде винаги великобългарска. На нейното знаме трябва всякога да сияят заветите на Цар Бориса и Симеона. Великобългарско да е винаги нейното национално верую!...   

Нека повторим, за да се запомни и разбере от всички. Велика България значи Крумова, Борисова, Симеонова България, сетне Екзархийската България от 1870-1872 год. и Санстефанска България от 1878 год. – макар че последните не включват изцяло всичките наши краища. Велика България на всеки случай, означава националното обединение на всички българи и събиране в една наша държава на всичките ни исторични земи под скиптъра на българския Цар. Но Велика България е велика не само по земя, по територия – разбира се, според наша, балканска мярка. Велика България и по дух може да стане и дори в това би се състояло истинското й величие.

Най-сетне, има ли някой у нас да не е още чул и разбрал, че благодарение победите на Нова Германия в последно време отново възкръсна на Балкана Велика България на Цар Бориса и Симеона? Каква е – и каква може да бъде – младежта на обединената ни държава, ако не великобългарска?

Има, впрочем, и други съображения, които ще се изложат по-нататък.

ПРИМЕРЪТ НА ЧУЖБИНА

Нашите пораженци изглежда не знаят, че историята почти на всички народи се движи под знака на величието – идеалът за възхода я води. Едва ли не всеки народ в Европа и другаде се смята, поне през известна епоха, за велик, дори за единствен на земята. Стара Елада напр. се имаше за велико огнище на култура – другите народи бяха за нея „варвари”, т.е. некултурни. Държавният глава на Персия има титла „Цар на царете” – на земята. Старият Египет и Рим се смятаха за богоизбрани народи, а владетелите им имаха култ на божества. За такъв богоизбран народ се има и досега даже и малкият еврейски народ – той дори се мисли за по-висша раса от другите народи и затова избягва да смесва кръвта си с тях !? Стопанската мощ на евреите, до известна степен, владееше доскоро над цяла Европа. Еврейската младеж има винаги великоеврейски или ционистичен характер. Испанците се водят от идеал за Велика Испания – на два материка, както и италианците – за Велика Италия, тождествена с древния, Велик Рим. Франция е велика за всеки французин от времето на Людовика XIV насам, особно с епохата на първата революция и на Наполеона. Великобритания е не само идеал, но и географско название. Полша се смяташе от народа й за велика и то в месиански смисъл. Германия е била велика, и днес Хитлер отново създаде Третия Велик Райх!

Всички наши съседни народи се смятат за велики, като са нагодили и националните си идеологии в тоя смисъл. Гърците имат идеал за Велика Елада, която се покрива както с Древна Елада на Перикла, тъй и със средновековна Византия. Велика Сърбия обхваща, според идеолозите й, почти целия Балкански полуостров. Велика Ромъния има също тъй пространни земи и едри цели, както и Велика Турция – в нова Турция съществува дори национал-месианско течение.

Младежта във всички тия държави, включително и у нашите съседи, се възпитава във великонародностен и във великодържавен дух.

Бележит за нас и поучителен е примерът на Германия. Нейната младеж има идеал за Велика Германия, особено от времето на Наполеона насам. Тая младеж, почти единствена измежду другите поколения на народа, се бори най-пламенно за осъществяване на обединена Германия. Бисмарк отчасти осъществи вековния идеал, като създаде Втория Райх. Едва в наше време, както вече се подчерта, Хитлер, с помощта най-вече на организираната германска младеж, довърши германското обединение, външно и вътрешно, като създаде Третия Райх. Така великогерманската младеж, може да се каже, че осъществи идеала за Велика Германия.

И България беше разкъсана, както Германия, напр. след Берлинския конгрес и след Ньойи. И ние дълго време се стремим към осъществяване идеала за Велика България. И у нас най-дейна исторична сила към тоя идеал винаги е била нашата младеж – великобългарската младеж. И България сега има Трето царство, както Германия – Трети Райх.

Много естествено, че и сега, в епохата на месианския национализъм, създаден най-вече чрез организираната младеж, ние българите ще използваме в най-широка мяра, наред с другото, примера на Велика България.

Великобългарската младеж ще се поучава от делото на великогерманската младеж.

Трябва да се отстрани едно заблуждение, което води към погрешни насоки. Ние българите сме преди всичко българи и ще останем българи на вечни времена. Ние сме се поучавали в миналото и сме заимствували някои неща, особено из областта на културата, изкуствата, техниката и пр. Ще продължаваме и за в бъдеще да дирим поука от всичко хубаво в чужбина. Ще продължаваме и да взаимствуваме от другите народи всичко, което смятаме, че ще ни бъде полезно. Ние, обаче, сме решително против всичко чуждо, което заплашва същината, ядрото на националното ни битие. Ние сме били и ще бъдем винаги врагове на всеки народ и държава, които искат да унищожат независимостта на българската държава, свободата на нашия народ, както и творческите прояви на самобитната чисто балканобългарска култура, вяра и пр. И нашата младеж от всички времена, особно пък великобългарската младеж, е бранила и вечно ще брани всички светини на България. Тя ще използува примера на чуждата организирана младеж, на чужбина изобщо, ала само с единствената цел: да възпламени и окрили великобългарския си дух, да разпали балканската си кръв и да укрепи тялото си за служба, творчество и саможертва пред олтаря на Родината. Нашата младеж няма никога да се разбългари, т.е. да се денационализира!

НАЧЕНКИ В МИНАЛОТО

Не за пръв път сега се излиза с лозунга за великобългарска младеж. Както мнозина знаят – и както вече изложихме – идеята и практиката на тая младеж са толкова стари, колкото и епохата на Цар Крума, Омортага, Бориса и Симеона. А в известна смисъл великобългаризмът има корените си дълбоко в мистичната древност, когато са създадени от нашия народ стихийните символи за сила и красота. Великобългарската младеж е била творец и съпътник на Велика България в миналото. Нещо повече. Велики младежи действували и през време на свободна и поробена България. Дори в епохи на тъмно робство най-вече се проявявало делото на част от великобългарската младеж. Напр. тъкмо през византийското робство, религиозният водач Василий, най-геройски се жертвува за своята идея – той бил изгорен жив от византийците, защото не се отрекъл от учението си. Сетне, кой през черното турското робство е създал геройския култ на Крали Марка? Несъмнено младежи, или възрастни, с велик български дух.

Имало дори, както се казва, вид организации на великобългарската младеж, напр. общността на Крумовите и Омортагови багатури, гвардията на Симеона, просветно-християнската или черноризна организация на Климента Охридски – към 3500 души, хайдушките чети – от седем до седемдесет и седем, ала и до триста „отбор момци”, училищните дружини през време на Възражданието, занаятчиите от „Хамбаря” в Цариград, под началството на Неофита Хилендарски, или Бозвели, легионът на Раковски в Белград – към хиляда момци, общонародната революционна организация на Левски, опълченците на Шипка, юнашките дружини на Съединението, македоно-одринските четници, съюзът на младежите туристи, на спортисти и други нови родолюбиви организации. Някои от тия общности не са били организирани, както днес. Това, обаче, е второстепенно. Важното е, че духът на тия младежки сдружения, групи и пр. е бил великобългарски: техният идеал е бил единна и могъща България! В тоя смисъл, багатури, черноризци, хайдути, черковни борци, въстаници, комити, юнаци, четници и пр. са апостоли на Велика България и предходци на днешната великобългарска младеж. Заветите, които всички тия младежки общности, дружини и пр. са оставили, идеалите, за които са се борили и вдъхновявали, всичко това съставя днес свещени скрижали за великобългарските младежи и девици. Защото духът на младежта ни от миналото, продължава да живее у днешните млади поколения. В това се състои вековната низа на приемственост, на национална традиция, която е главно условие, за да се твори родна история, особно родна култура. Доказателство за това е редицата вече изброени наши национални организации, от Ньойи насам – за укрепване на тялото, повдигане народното съзнание, за борба против Ньойи и пр. Не са ли това дялани камъни за сградата на Велика България?

Наченки за великобългарска дейност на младежта ни в миналото – далечно и близко – имало значи, и то доста. Сега, обаче, когато чрез младата и победоносна войска на Третия Райх нашият народ се обедини национално, е потребна работа и форма в голям размер. Досегашните наченки трябва вече да се превърнат в широка и стройна система от организация, дела и подвизи за величието на България.   

"НАСОКИ И ЗАДАЧИ" ИЗ "ВЕЛИКОБЪЛГАРСКА МЛАДЕЖ"

 

(Д-р Н. Шейтанов; Н. Памукчиев – „Великобългарска младеж”. С., 1941 г., с. 194-203)

  

  

НАСОКИ И ЗАДАЧИ

ЕДИННО МЛАДЕЖКО ДВИЖЕНИЕ

Както вече се изложи, създаването на младежка организация у нас, а заедно с това и на признатата вече младежка общественост, стана отгоре – от държавата, чрез няколко закона. Основата, обаче, беше положена от самата младеж, чрез създадените от нея организации. Младежта на обединена България е, значи, държавна.

Редица причини от историчен характер налагат, обаче, тая младеж или младежка общественост да добие естествения си вид, както в миналото, т.е. да стане истинско чадо на народа – както напр. легионерите на Раковски, хайдутите, епичните юнаци, култът на Крали Марка и пр. С други думи: исторична необходимост е да стане тая младеж и народна, подобно на германската Хитлерова младеж и нейната дейност да започне и отдолу. От тия съображения се е движил и законодателят и затова е предвидил организирането на младите ни поколения, в училищата и вън от тях, да се проведе постепенно и сетне членуването засега да не е задължително, а доброволно.

Няма съмнение, че само чрез народната ни организирана младеж ще може да се създаде, както в Германия, истинско младежко движение. А то пък, след като развие широка дейност изотдолу, ще изиграе сигурно исторична роля в обединена днес България; ще влее, както през Възраждането ни, нова струя, нова кръв и дух в живота на народа ни и ще насочи тоя живот към цялостен възход.

Първа насока за държавната ни младежка организация е, значи, да се превърне тя на народна организация, да почне широка и мислена работа отдолу и да се превърне в могъщо младежко движение, което да създаде ново великобългарско Възраждане.

ПЪТЯТ КЪМ ВЪЗХОДА

Пътят, който има да премине държавната ни организация на младежта – училищна и извънучилищна, градска и селска – е труден и дълъг. Потребна е на първо време, па и сетне, помощта на държавата и широката подкрепа на народа. Тоя път води през много области. Първата е областта на телесното възпитание. От досега изложеното е ясно в какво се състои тоя въпрос. Да подчертаем същественото: робството под турците, неуредици от социален и културен характер, постановленията на Ньойи и пр. са изтощили тялото на народа ни. Това установяват преди всичко наборните комисии. Те напр. от редица години вече не намират достатъчен брой младежи годни за военна служба. Има и други доказателства, които показват упадъка на народа ни в телесно отношение. Ние имаме вече дори израждане в някои места и обществени слоеве. Нужно е да се състави час по-скоро план за възстановяване на народнобългарската телесност. Тоя въпрос не можа да получи разрешение от досегашна малка унизена и разкъсана България. Той ще трябва да се реши бързо и задоволително от днешна обединена България. Нека се знае, че само в здраво тяло има здрав дух! Каква Велика България може да се очаква от недъгави, хилави, болнави и изродени поколения? Погледнете германските войници! Всички са здрави, червендалести, пълни с телесни сили, жизнерадост.

Тук спада и въпросът за големия дял на нашето семейство при градежа на новата ни държава: увеличение на раждаемостта, отглеждане на децата, намаление на тяхната смъртност, подпомагане на селското семейство, което е великото жрело на народната ни телесност и пр. Тия задачи чакат държавно разрешение и всенародно бързо и ударно провеждане.

ЗНАНИЕ, ВОЛЯ, ПРАКТИКА

Втора област или насока, към която трябва да се насочат усилията на Нова България е умственото възпитание на младите ни поколения или тяхното образование. По този въпрос ония, що водят младежта на обединения ни народ, трябва да имат строго определен план. Нас ни е потребно образование, за да вървим в такт със световната история. Но на Нова България не е толкова необходимо отвлечено знание, а младежи със силна воля, характер, любов към труд, работа и творчество, младежи преди всичко с цялостна българщина. Особено голяма е задачата на държавата и народа спрямо извънучилищната младеж, сетене към селските младежи и девици. Потребен е държавен план за общо образование и за професионално-промишлени занаятчийски училища, земеделски и пр. Практическата подготовка – в нашето време на машината – да заеме засега предно място, а не отвлечената умозрителност. Ще ни бъде исторически необходимо да отложим нещо от културата на висшия интелектуализъм в интерес на строителството от веществен, стопански и пр. характер. Не последен е въпросът за образователната и практическа подготовка на нашата девица. Нова България има нужда преди всичко от майки и съпруги, верни на старите семейни традиции.

ВИСШ МОРАЛ

Трета задача за обединения ни народ е нравственото възпитание на младите ни поколения – особено вън от училищата. Трябва на всяка цена да се подигне моралният уровен на младежта ни, разнебитена от историчните ни крушения и социални неуредици. Началата на висшата нравственост е нужно да заемат тронното си място в младежката душевност и да водят младежа и девицата към дела, полезни в държавно, народно и обществено отношение. Интересите на общността да са на първо място, личното благо – на последно! Идеали трябва да има младежта на обединена България – на тях да служи, за тях да се жертвува! Историчните идеали на България, пред която сега вече се откриват нови кръгозори за дейност и възход! Само високо нравственият младеж и девица ще се отдадат в истинска и предана служба на Велика България.

НАЦИОНАЛНО СЪЗНАНИЕ

На четвърто място – не, на първо място! – стои националбългарското възпитание на младежта ни от двата пола. Нека се запомни! Националното възпитание трябва да бъде за нас – млади, възрастни и стари – основа за всяко друго възпитание. По тоя въпрос ние за жал още не сме наясно. У нас в най-добрия случай е имало и има народностен инстинкт. Той служи за знак на българщината. Но това е най-нисшата степен на народностното. Тоя инстинкт води само към племе, към племенна принадлежност. Имат го и циганите, па в известен смисъл и животните, напр. мравки, пчели и пр. Той, значи, не е исторична сила, а биологична. Втората степен на народностното е националното съзнание. Него ние добиваме от време на време, напр. през епохата на нашето Възраждане. Националното съзнание е вече творческа сила в историята. То води не само до племе, а по-високо – до народ. Историчните ни крушения, обаче, често пъти задушават националното ни съзнание и ние пак слизаме в низините на народностния инстинкт. Понеже това съзнание е исторически ценно, то държавата ни досега се старае да го държи будно – чрез училища, казарма, печат и пр. Такава е ролята на нашето Българознание в учебните ни заведения, т.е. на български език, българската история и родната география.

НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ

Нашата младеж трябва да пази свещения трепет на народностния инстинкт. За нея е историчен дълг да се проникне дълбоко и от национално съзнание. Но само с тоя инстинкт и с това съзнание, нашата младеж няма да стане великобългарска. За тая висша степен на народностната ни стихия е потребно и нещо друго – националбългарска идеология или великобългарски светоглед. Ако народностният инстинкт води до племе, а националното съзнание до народ, то националната идеология възвежда до горната исторична общност – до нацията. Такива нации, т.е. народности във висша смисъл, са досега напр. Германия, Италия, Франция.

Най-висша задача на днешна обединена България е да стане нация, или все едно: Велика България. Само младежта, която исторически ще създаде тая висша България и ще я брани, може да се нарече великобългарска младеж. Задача, насока за днешните млади поколения е да се стремят към тоя велик, ала достижим идеал. В тия техни върховни стремежи те трябва да имат щедра помощ от държавата и всестранна подкрепа от народа. Защото само те, младите от двата пола, ще могат да влязат в обетованата земя на Велика България. На днешните възрастни и стари поколения е съдено да видят осъществен само идеалът на обединена България.

Великобългарската младеж е, значи, национал-идеологична. Тя изповядва веруюто на великобългарския светоглед. В какво се състои тая идеология, какви са началата на тоя светоглед – това донякъде е известно по аналогия от другите национални идеологии. Ала нашата национална идеология има – трябва да има! – и нещо изключително българско.

Първият постулат на националната ни идеология съставят висшите схващания за нашата родна земя или за историчните ни земи: световно-историчното положение на тая земя между стария Изток и Западна Европа, геополитичната й роля през хилядолетията, бъдащата й мисия като звено между три материка (?) и пр. Сетне: ролята на тая земя като наша майка Родина, нейните богатства, стопански възможности, красоти и пр. Основа на великобългаризма е земелюбието!

Второ начало на светогледа ни съставя българският народ, национално обединен: същност и предназначение на етничната ни стихия, философия на нашето минало, диагноза на настоящето, национална биология и евгеника, т.е. облагородяване на телесната ни проблема за социална солидарност и стопански преобразования, отношение към чуждите народностни острови у нас и към другите народи и пр. Трябва да се подчертае, че младежта на западноевропейските нации изучава родното минало главно в две насоки: великите постижения и паденията. Това става с цел да се поддържа националната гордост – пряко, чрез родното величие и косвено, чрез презрение към негодните в родната история. Такова становище трябва да имат и учебниците по българска история, чрез които ще се произвежда национал-идеологичното възпитание на нашата младеж.

Народолюбието е национална основа на великобългаризма!

Трети постулат в националната ни идеология е държавата. Великобългарската младеж трябва да е твърдо убедена, че бъдещата ни нация – Велика България е преди всичко държава, т.е. исторично създание на народ и земя. Тая младеж е политическа във висша смисъл на тая дума. , иначе речено: тя е държавотворна и държавобранна. Върх на тая политическа мъдрост съставя култът към държавния глава – днес Негово Величество Борис III, Цар на всички българи. Държавният глава е висш символ на националното ни единство. Трябва да се запомни, че политическата ни зрялост най-сетне ще ни доведе до Велика България! В тая насока трябва държава, народ, а преди всичко младежта ни да положи върховни усилия, защото поради дългото ни робство у нас на държавата се гледа като на нещо чуждо и потисническо.

Държаволюбието е творческа основа на великобългаризма!

Преданост към държава, народ и родна земя означава отданост и към войската, която изхожда от народа – главно от народната младеж – брани родната земя, крепи държавата и я води към величие. Великобългарска е оная младеж, която има дух и десница на бранник, на герой-воин, във военно и мирно време. Защото нашата история ни учи, че мирът на Балканите винаги е краткотраен и врагът дебне България през всяко време и от всички страни!

Военнолюбието е хайдушка добродетел на великобългаризма!

Освен тия начала на националната ни идеология, за младежта е важен постулатът за родна култура – на духа и тялото. Известна е проблематиката в тая област: самобитна българска култура и чужда – византийска, западноевропейска и пр. Великобългарско е схващането, че културата представя идеологична опора на държавата. Затова дълг е на отговорните чинители да насочват културната ни политика в тая посока. По такъв начин народният ни културен гений съществено ще помага за строежа на нашата нация и ще осигурява нейното исторично безсмъртие.

Културолюбие е вълшебна струна във великобългаризма!

Най-висша форма на култура за националния ни светоглед е вярата. Истински великобългарска е оная младеж, която е изпълнена с огъня на вярата. Такива са били големите строители на историчното ни величие. Хр. Ботьов напр., гениалният младенец се възправя пред нас като стародавен жрец с величественото си стихотворение „Моята молитва”. Нещо също тъй жреческо имат думите на Пенча Славейков в „Кървава песен”, когато той излага титанизма на млади и възрастни в Средногорското въстание: „Бог и България” се казва там, „единство в двойна плът!” Това единство е аксиома за истинската великобългарска младеж, защото тя вярва във великия Бог на България – в Бога на Велика България. И тая съкровена вяра в светлата звезда на нашата Родина вдъхновява творческата ни младеж да гради историчното величие на нашия народ – днес, утре и във вечни времена.

НОВ БЪЛГАРИН

Ние можем да имаме установени планове за телесното, умствено, практическо и нравствено възпитание на нашата младеж. Може да пробуждаме национално съзнание в нея. И националната ни идеология да ни сочи пътя към величествения храм на нацията. Но всичко това още не е достатъчно, за да строим с успех историчното си бъдаще в едра мяра. Трябва и нещо друго, което органически да обединява всички тия съставки – трябва човек-синтез, нов българин или по-точно великобългарин. Тоя великобългарин ще трябва да има тяло здраво, калено и облагородено, дух – огън, воля – желязна, морал – висш, вяра – вдъхновенна. Да се окрилява не само от нац. Съзнание, но и от великобългарска идеология. Да бъде творец, бранник, герой…

Затова организирането на младежта ще има за цел да създаде от младите български поколения едни духовно превъзпитани, здрави телом и напълно хармонично развити граждани на страната. Те трябва да бъдат творци на културен възход, но същевременно да са закърмени със спартански дух и да могат меч в ръката си да въртят. При това положение, смятаме ние, цялата работа би се разпадала главно в два големи дяла: държавно-гражданско възпитание и всестранно телесно възпитание и подготовка.

Организирането на младите поколения е може би най-трудната задача, която днешното време с една повелителна настойчивост ни поднесе за разрешение. Предвид на това, че всеобщата младежка организация, ще включва в себе си грамадната част от учащите се, лесно е да разберем, че в тази насока голяма роля ще бъде призовано да играе българското учителство. И задачата му тук ще бъде много по-трудна, отколкото в училището. Учителят ще бъде един от главните чинители за създаването на новия българин.

Създаване на такъв нов, висш род българин и българка, на великобългарски поколения, на цял възроден народ – това е огромен проблем за бъдащата ни история. Но нашето минало ни учи, че ние сме разрешавали вече такива проблеми. Цар Крум напр. очерта с меча си почти всички исторични земи на Велика България. Цар Борис създаде християнската култура на тая България. А Симеон Великий ни изведе до върха, до „златния век” на политическото ни и културно величие. Сега пък ни предстои да създадем великобългарски народ, който да првърне обединената ни вече Родина в същинска нация и да я запази дълги векове.

Разрешаването на тая голяма и належаща задача трябва да започне още днес и то от нашата младеж! Защото тая младеж е живата основа на бъдащата ни нация.

Нека се запомни, че без велика младеж, няма Велика България!